По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
С израз на върховна досада, Лусиън облегна глава на тапицираната с коприна стена на каляската, затвори очи и промърмори:
— Както желаете.
С елегантен жест Шарлот вдигна листа и зачете. Когато след половин час остави списъка, Алис не можа да скрие разочарованието си.
— Защо ми изглеждаш недоволна, скъпа?
Лусиън отвори очи и ги втренчи въпросително в повереницата си, която поклати глава, докато отчаяно се опит ваше да измисли най-тактичния начин да попита защо госпожица Кастел не е сред поканените.
— Тогава какво има? — нежно настоя Шарлот. — Може би искаш да присъства някой твой приятел?
— Не е приятел, но… Да, има някой, с когото бих желала да се запозная… — нерешително изрече Алис.
— И кой е той? — Въпросът бе зададен от Лусиън. Колкото и странно да бе, той я гледаше с искрен интерес.
Алис се наведе над глезена му, уж да провери дали снегът е на мястото си.
— Рейна Кастел — едва чуто промълви тя.
Думите й бяха посрещнати с пълно мълчание. Измина цяла вечност, преди да се осмели да вдигне глава. Шарлот я гледаше ужасено, а Лусиън имаше изражението на човек, който току-що е седнал на остър трън. Когато пронизващият му поглед се срещна с нейния, обърканото изражение се смени с твърде обичайното за него — пълно неодобрение.
— Какво знаеш за Рейна Кастел? — изръмжа той. Обхваната от необясним трепет, Алис отново сведе поглед към снежната купчинка.
— Не много. Подочух, че била твърде известна и си помислих… ами… Помислих си, че тя може да ме научи на някои женски хитрости…
Лусиън остро се изсмя.
— О, тя знае много тънкости за привличане на мъже, но те не са от тези, които бих желал да научиш.
— Но защо? Ти даде съвсем ясно да се разбере, че нямаш търпение да ме омъжиш. Не искаш ли да усвоя всички женски уловки? — Алис вдигна глава и въпросителният й поглед се срещна с неговия, който в момента приличаше на развълнувано море.
В отговор Лусиън се обърна към Шарлот. Тя обаче вдигна ръце и поклати глава.
— О, не, Лус! Ти ще се оправяш с всичко това.
Маркизът отново погледна към повереницата си. Беше напълно объркан. Накрая прочисти гърлото си и рече:
— Рейна Кастел е калинка.
— Калинка?! — Дали това не бе гальовното название на любимата жена?
— Нали разбираш… — безпомощно махна с ръка, — жена със съмнително поведение…
Алис наклони глава, очаквайки по-нататъшните му обяснения.
Лусиън отново махна с ръка.
— Тя е fille de joie5.
— Съжалявам. Страхувам се, че не знам френски.
— О, по дяволите!
— Тя е любовница на Лусиън — раздразнено възкликна Шарлот.
— Л-любовница?
— За Бога, Лоти! Нужно ли е винаги да си толкова безцеремонна? — изръмжа Лусиън и лицето му придоби подозрителен пурпурен оттенък.
— Пфу! Стига с тези срамежливости, Лус! Рано или късно, когато я представим в обществото, Алис ще чуе клюките…
В гърдите й се надигна някакво лошо предчувствие и ти отмести поглед от раздразненото лице на Шарлот към непроницаемата физиономия на брат й. После въздъхна.
Дотук с надеждите й за лесно сватовничество.
Глава 10
— Тистълуд Касъл — обяви Шарлот и леко почука с показалеца си по стъклото. Барт прилепи лице към прозореца.
— Брей, мътните ме взели! Ами чи туй си е цял палат!
— Джентълмените никога не казват „мътните ме взели“ — тихо го поправи Лусиън.
Момчето извърна лице и впи поглед в своя герой.
— А кво казват джентълмените?
Лусиън се замисли за миг.
— Дявол да го вземе, това е истински дворец!
— Дявол да го вземе, тва е истински дворец — повтори Барт и засия. — Тва ми харесва… Дявол да го вземе.. Дявол да го вземе!
Урокът на брат й по ругатни, подходящи за висшето общество, предизвика усмивката на Шарлот и тя се извърна към Алис.
— Какво мислиш за мястото, което ще бъде твой дом през следващите две седмици?
Алис би предпочела да е сама, когато се изправи пред замъка, и затова неохотно извърна поглед към сумрачния пейзаж. В далечината, заобиколен от дълбок ров, с извисяващи се назъбени кули, огрян от залязващите лъчи на слънцето, се издигаше Тистълуд Касъл.
Разкрилата се пред очите й гледка я остави смаяна и бездиханна. Замъкът изглеждаше точно така, както го бе видяла за пръв път преди толкова много години през онази трепетна вечер, когато двамата с баща й бяха пристигнали в имението, за да отпразнуват годежа й с Лусън. Затвори очи. Видя годеника си, който препуска насреща й.
Доспехите му изглеждаха сребърни на гаснещата светлина на деня. Широкият му зелен плащ улавяше последните слънчеви отблясъци, докато мракът наоколо се сгъстяваше като черен покров. Вече бе само на метър от нея. Тогава дръпна поводите на светлосивия си жребец.
5
Момиче за забавление (фр.) — Б.пр.