Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
На стъпалата на синагогата двамата се спряха, примижавайки на ярката слънчева светлина.
— Знаеш, че обичам момчето, Ейбрахам. Не е заради това. А заради теб.
Ейб въздъхна дълбоко.
— Какво заради мен? Знаеш, че нямах намерение да ходя в града в почивния ден на Рита. Там им трябвам.
Нат изви очи, за да отхвърли извинението му.
— Там винаги им трябваш. Синът ти има нужда от теб тук. Ами ако кажа не, трябва да се върна в храма, тогава какво ще правиш?
— Не зная. Навярно ще взема Орел със себе си.
— При престъпниците!? Прекрасно решение, няма що! По-добре да го взема с мен тук.
— Стига да няма тренировки по футбол.
— О, да, така де. Те са къде по-важни от ходене в храма на шабат.
— Ама той те чака, татко, казах му, че ще го вземеш. Ако не можеш, добре, но ми кажи още сега, става ли?
Внезапно ведрото му изражение в синагогата изчезна и го замени рядък изблик на гняв. В гласа на Нат зазвучаха остри нотки:
— За теб вече всичко е сега, Ейбрахам. Може би се питаш защо?
Ейб също повиши глас:
— Не. Няма нужда да се питам, татко. Искаш да знаеш защо, така ли? Защото всичко е нагоре с краката. Всичко е трябвало да се свърши преди пет минути и така се изнизва съботата — заради всичко, което е трябвало да се свърши в петък… — Ейб обузда надигащата се сприхавост. — Не зная — каза той. — Не зная. Не исках да ти викам.
Нат се пресегна и сложи ръка на рамото на сина си. Ейб бе наследил ръста на майка си Ема и разбира се, характера й. Извисяваше се над своя старец евреин, който сви рамене:
— И преди са ми викали, Ейбрахам. Не ме тревожат крясъците. А се безпокоя за момчето ти. Времето минава и то ще си иде, а ти така и няма да забележиш.
Глицки обеща на баща си да се прибере вкъщи, за да вечеря с него и Орел.
Въпреки това разправията им го тормозеше, докато караше към Съдебната палата. Тя все още му бе в главата, когато влезе в продълговатото фоайе на Областната прокуратура — летище за Въздушните линии на хвърчащите тъпанари.
За какво ли им е притрябвал все пак? В събота следобед?
Политиците си въобразяват, че стига само да го помамят с пръст, и той ще дотърчи с изплезен език. А сега доказва, че имат право, защото ето го тук. Трябваше просто да каже: „Не, имам други планове, не мога да дойда да беседваме за Рон Бомонт.“ Но вече бе твърде късно.
Скот Рандъл седеше в кабинета на Шарън Прат заедно с Нейна светлост, следователя на Областната прокуратура Питър Струлър, шефа на полицията Дан Ригби и предшественика на Ейб в „Убийства“ капитан Франк Батист, който сега бе заместник-началник. И — о, Боже! — атмосферата май се нажежава? Четирима от петимата в стаята — с изключение на Батист — вече приятелски обсъждаха нещо, но тутакси млъкнаха, щом сянката на Глицки изникна в рамката на вратата.
— Ах, лейтенант Глицки. — Прат седеше върху бюрото си и направо плесна с ръце, сякаш изненадана, че Ейб се е отбил.
Глицки забеляза, че Батист си е намерил удобно неутрално ъгълче и запаметява десена на плочките по тавана. Беше добро момче и движенията му подсказаха много на Ейб. Не той командваше парада тук, което означаваше, че шефът му е бил повикан, за да обезвреди Ейб, за да е сигурно, че „Убийства“ ще схванат посланието, каквото и да е то.
Ригби и Рандъл седяха в двата края на дивана и преглеждаха някакви книжа, пръснати по масичката пред тях.
— Ах, госпожо Прат. — Неспособен да се сдържи, Глицки безшумно сключи длани. Понякога имитирането не е най-искрената форма на ласкателството. Понякога то означава, че долавяш преструвката и показваш на преструваната, че е гаднярка.
Застана до вратата и зае възможно най-нехайната поза „свободно“. Кимна на мъжете, но без да се усмихва.
— Здравейте, момчета.
За миг настъпи неловкост, размениха се погледи, а Ригби очевидно чакаше знак, че е време да започнат. Прокашля се.
— Става дума за случая „Бомонт“. А сега и тази вестникарска шумотевица за жената в затвора.
Глицки кимна.
— Франи. Казва се Франи Харди.
— Да, разбира се, че беше Франи. — Началникът погледна Прат, прие някакво тайно послание, прокашля се и отново заговори: — На път сме да вземем решение да обявим Рон, съпруга, за повсеместно издирване и искахме първо да го съгласуваме с теб, да се възползваме от вашите данни.
— Искахме да сме сигурни, че няма да подминем вашето звено, Ейб — добави Прат.
Глицки мигновено фиксира Батист и двамата за частица от секундата установиха собствена връзка без думи. После лейтенантът скръсти ръце, облегна мощното си тяло на страничната рамка на вратата.
— Искрено оценявам загрижеността ти, Шарън, благодаря. А това повсеместно издирване? То ще бъде в светлината на новите улики, които е открил следовател Струлър, така ли?