Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Дръжте се прилично, лейтенанте — изджафка Ригби.
Но Батист най-после направи няколко крачки към групичката им. От години се занимаваше с убийства и внезапно бе доловил, че тук нещо намирисва.
— При цялото ми уважение, сър, въпросът на Ейб беше основателен. Ако „Калоко“ се опитват да влияят на разследването, това увеличава вероятността да са забъркани.
— Пълна нелепост! — избухна този път Прат.
И Рандъл скочи на крака да подкрепи шефката си.
— Направо смехотворно. Не можете да отправяте подобно безпочвено обвинение, капитане. „Калоко“ ни сътрудничат от все сърце и…
— Не съм отправял никакво обвинение — сопна му се Батист. — Казвам само, че в случая лейтенантът е в правото си да зададе този въпрос. Имате ли нещо пред вид за „Калоко“?
— Нямаме нищо. Те дойдоха и ни дадоха кашон с документи — разпалено се намеси Струлър. — И ние заключихме, че Рон е замесен.
Всички в стаята задълго застинаха неподвижно. Накрая Скот Рандъл едва чуто прошепна „По дяволите“. Дори политиканът Ригби — намиращ се там, за да принуди Глицки към служебна отстъпчивост — се намръщи. В тази бездна от мълчание Батист хвърли екливо камъче:
— Какви документи?
И Глицки го подхвана:
— Не съм виждал никакви документи.
— Те не са включени в първоначалното разследване. — Прат се хвърли да запушва пробойната с пръст, ала водата я заливаше отвред. — От „Калоко“ дойдоха при нас доброволно.
— С какво по-точно? И кога? — Внезапно Глицки изпита радост, че е дошъл тук през този прекрасен съботен следобед. Но трябваше да й даде да се разбере, щом тя не се предаваше.
Прат отново седна върху бюрото с извинителна усмивчица.
— Госпожа Бомонт е била ценен работник и две седмици след убийството й, след като не се намери заподозрян, „Калоко“ се обадиха в кабинета ми и предложиха всичките си папки, свързани с нея.
— И естествено — поде Глицки с преливащ от сарказъм глас, — тъй като са свързани с убийството, вие незабавно осведомихте отдела ми, за да преценим всички сведения.
— Вече бяхте зарязали случая — обади се Рандъл.
Глицки постоя още миг до вратата. Отдавна бе заел изправена стойка. Това тук не бе просто политиканстване, а сериозен пробив в правната етика. Служебно възпрепятстване на правосъдието от страна на Областната прокуратура. На Глицки чак не му се вярваше. Но знаеше как ще постъпи.
— До един час очаквам кашона с цялото му съдържание да бъде на бюрото ми.
Глицки не бе получил кашона от Областната прокуратура по времето, когато Дизмъс Харди се появи в кабинета му, минути след като се бе разделил с жена си в затвора.
— Работиш в събота! — възкликна той от вратата.
Глицки, приведен над купчини книжа, му хвърли недоброжелателен поглед.
— Само не започвай пак. Моля те.
— Добре. Между другото, изобщо не започвам — Харди тръсна една книжна торба на бюрото пред себе си, — а сметнах, че щом така и така съм тук, да видя дали и ти не си дошъл и да ти дам остатъците.
— Днес ми е ден за остатъци. — Глицки придърпа торбата към себе си. — Какво е това? — Не че лицето му светна — Харди мислеше, че това едва ли е възможно, но изражението му достави удоволствие на адвоката. — Това пушена сьомга ли е? Кажи ми, че е пушена сьомга.
— Любимата ти. Щеше да е повече, но сержантът на рецепцията в затвора изяде почти половин кило.
Глицки разкъса торбата и нареди съдържанието й върху кафявата хартия.
— Занесъл си това в затвора!
— На практика отговорът е не, макар че там ме обичат, личи им. Но вътре не допускат храна, така че го задържаха на рецепцията, докато се видя с Франи. Може ли да вляза?
— Откога искаш разрешение?
Харди сви рамене, придвижвайки се напред.
— Нов курс на поведение. Първо се пита. Изпробвам го. — Седна на дървения стол срещу бюрото на Глицки. — Докато ядеш — започна той, — да ти разкажа вица за трите джуджета.
Глицки извъртя очи. Шегите на Харди бяха едно безкрайно мъчение.
— Не се ли чудиш защо са три? — Но устата на Ейб бе пълна и той дъвчеше щастливо. — Та значи, стоят си те пред сградата на рекордите „Гинес“ и първото разправя, че имало най-малките ръчички на света и щяло да ги покаже на работещите там, за да влезе в книгата на рекордите. След няколко минути излиза страшно развълнувано…
— Добре — прекъсна го Глицки между две хапки: — Второто има най-малки крачета, третото — пишка. Та къде е кулминацията?
Харди бе свикнал с постоянните избързвания на Глицки.
— Третото джудже излиза и изглежда потиснато, а приятелите му го питат какво има — неговата пишка ли е най-малката или какво?
— Казвай де! — И отново хапка сьомга и залък кроасан.