Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Кой е, по дяволите? Вече разговарях с вас пет-шест пъти. Разпита ме разширеният състав. Кога най-после ще ме оставите намира? Кълна се в Бога, че се опитвам да ви помагам, но този път се изкушавам да поискам съдебно разпореждане. Направо е смешно.
Но вратата щракна и Харди отвори.
Въпреки внушителността на къщата си и дори въпреки раздразнения си тон, Джим Пиърс се оказа приятен човек. Отвори външната врата още преди Харди да стигне до средата на алеята.
— Да не би в днешно време да сменят следователите всеки пет минути? Нищо чудно, че не стигате доникъде.
Харди присви очи от ярката слънчева светлина. Пиърс бе облечен с бяло поло с цветен монограм отляво на гърдите, с износени, но изгладени панталони в цвят каки и мокасини с ресни на бос крак.
— Тъкмо гледам мача. „Нотр Дам“ и сборния на Щатите. Ирландците ги правят на пух и прах. Обичате ли футбола?
— Харесвах „Нотр Дам“, когато Парседжан им беше треньор — каза Харди. Изкачваше се по стълбите към верандата, а Пиърс вече излизаше от тъмната вътрешност на къщата. — Редно е да ви уведомя, че не съм от полицията.
Пиърс спря и се извърна назад.
— Кари май спомена, че е заради Брий… О, няма значение. — Беше негов ред да присвие очи. Харди остана навън, очертан в рамката на портала. — И така, какво мога да направя за вас? За какво става дума?
Харди се представи като адвокат, нает от Рон, съпруга на Брий.
— Звънили сте му миналата седмица.
Изблик на изненада:
— Наистина ли?
— Да, сър, така ми се струва.
Изразът на учудване се задържа на лицето му, докато той видимо се опитваше да си спомни.
— Добре тогава, сигурно съм се обаждал. Казал ли съм за какво го търся?
— Помолили сте го да ви позвъни. Нещо за книжата на Брий. Той обаждал ли ви се е?
Този път на Пиърс не му се наложи да размисля:
— Не.
— Може ли да ви попитам какво сте искали?
Образът на приятен човек полека-лека взе да избледнява. Започваше да му писва да отбива въпроси за Брий.
— Едно от задълженията ми обхваща връзките с обществеността — заяви той. — Струва ми се, че е отнесла доста материали със себе си, след като напусна. Ще ни е от полза да си ги получим обратно.
— А защо не я помолихте приживе?
— Помолих я. Тя не бе много предразположена към компанията, след като напусна. Помислих си, че може би Рон ще бъде малко по… отстъпчив.
Пиърс постепенно се бе отдръпнал назад към портала и сега стоеше на около половин метър от Харди с ръка на вратата и по всичко си личеше, че се кани да се сбогува.
Но нещо го възпря.
— А имате ли нещо против аз да ви питам нещо?
— Моля.
— Какво правите като адвокат на Рон? Нали полицията не го подозира?
— В момента изключват един по един заподозрените, а той е сред тях. Може би ще открия нещо, с което да го измъкна.
— Значи не мислите, че той е убил Брий?
Нещо в тона му накара Харди да наостри уши. Той вдигна глава.
— А вие така ли смятате?
— Не. Не съм казал подобно нещо.
— Интересно. Прозвуча ми точно така.
— Не. — И отново въздъхна, този път с очевидна умора. — Господи, кога ще свърши всичко това? Не зная кой е убил Брий. Бездруго все още не мога да повярвам, че някой я е убил, че умишлено е сложил край на живота й.
Харди внезапно забеляза бледността на Пиърс под зачервените му страни — от безсъние, от седене в затворени помещения. Затъмнената къща. И той като Канета съобрази, че Пиърс е в своеобразен траур. Още един, съсипан от смъртта на Брий.
Тази жена определено бе оставила празнина след себе си.
— Господин Пиърс, а според вашите догадки защо е била убита?
Безучастен поглед — вниманието му вече не бе съсредоточено върху Харди.
— Не зная.
— Съзнавам, че не можете да ми разкажете какво сте говорили пред съдебните заседатели…
Пиърс като че неочаквано осъзна, че все още се намират на портала.
— Извинете. Колко невъзпитано да ви държа навън! Заповядайте, влезте.
Харди за миг спря вътре, за да свикнат очите му. Сега, след като го покани да влезе, Пиърс като че ли не знаеше какво да предприеме оттук нататък. Махна към огромна купа на една маса до вратата.
— Вземете си бонбони, ако искате. „Бадемови скалички“. Най-хубавите.
Харди благодари и си взе два, белейки златистата им обвивка, докато Пиърс го водеше през фоайето. Думите му не се отнасяха само за „Бадемовите скалички“ — „най-хубавото“, изглежда, бе подразбиращ се лайтмотив за къщата. Тържествени всекидневни, уникални мебели, тавани на три метра височина. Отминаха витата стълба. Телевизорът бръмчеше в малка стая и Пиърс надникна вътре.