Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Трябва ни за разпит — заговори Скот Рандъл, — нищо повече. Искаме да му зададем някои въпроси.
— Нямате нужда от мен, за да разговаряте с него. — Глицки отметна тялото си назад до краен предел. — Нямате нужда от мен за обявяване на повсеместно издирване. Но умирам от любопитство какво възнамерявате да правите, ако го намерите след такава хайка. — Той изгледа Струлър, после Рандъл. В другия край на стаята Батист вдигна ръка към устните си и придърпа ъгълчетата им надолу.
— Какво искате да кажете? — попита Струлър. — Докарваме го и…
— Тоест, арестувате го?
Хванат натясно, Струлър погледна Рандъл, после Прат. Кимна.
— Да.
— Без улики ли? И дори без шанс да мине през предварителна процедура, а после да се образува дело, камо ли пък то да бъде спечелено? Искате да си докарате съдебен процес за незаконен арест или какво?
Ригби се прокашля повторно насред думите му.
— Стига, Ейб, не ми се вярва да няма улики.
Глицки се обърна към него.
— Така ли? И да има, аз не съм видял никакви.
— Човекът е изчезнал — обади се Рандъл.
Глицки вдигна рамене.
— Е, и? Да не ви е за пръв път?
— Убийството е станало в неговото жилище — намеси се Прат. — Няма данни да е някой друг. Може да е имала връзка и да му е казала, че го напуска. По метода ни изключването остава Рон.
Глицки я измери с невярващ поглед и се запита не за пръв път дали прокурор номер едно на града и областта е прокарала поне едно възражение и дали е спечелила поне едно съдебно дело. Струваше му се изключено.
— Ако искаш да вкараш това пред състав от съдебни заседатели, без да предизвикаш никакво съмнение, Шарън, имаш одобрението ми.
Ригби — и той политиканстващо същество — се опита да успокои топката:
— Работата е там, Ейб, че за пред хората ще трябва да напредваме по този случай.
Но Прат не можеше да не се намеси:
— Обадиха ми се множество граждани, плюс че отзвукът от задържането на онази жена в затвора е много лош. — Прат бе направила едва ли не кариера от несъобразяване със законовите разпоредби. А сега, изглежда, й бе трудно да се примири с факта, че политическите й проблеми няма да изчезнат, ако наруши още някоя и друга. — Тази сутрин ми се обади кметът, разбираш ли?
Глицки отново вдигна рамене.
— Говори за това със съдия Брон.
— Кметът е говорил и с нея.
— И? — Макар че Глицки знаеше отговора: нямаше да са тук, ако Брон бе отстъпила.
Рандъл пусна в ход най-същественото в теорията си:
— Ако задържим Бомонт, Ейб, ще пренасочим общественото мнение от Франи към Рон. Той ще е виновникът за положението й.
Най-после изплюха камъчето. Тия хора наистина падаха от Марс.
— Ако не ме лъже паметта — каза Глицки, — май ти я постави в това положение, нали, Скот?
Но младият обвинител отхвърли думите му с едно махване на ръка.
— Имах пълно право да го направя, а и съдия Брон имаше всички основания за това. Просто сме подложени на силна политическа атака…
— И искате да пожертвате Рон Бомонт. Пак старата песен. — Глицки обхвана стаята с поглед. — Тези неща не стават така, момчета. — Поклати глава. Обърна се към Ригби и зададе недвусмисления си въпрос: — Шефе, какво искате от мен?
По това време Ригби седеше на самото крайче на дивана. Вдигна злощастен поглед.
— С какво разполагате, Ейб?
— С бележките на Грифин — общо взето нищо особено. Аз обаче имам един по-хубав въпрос. — Обърна се към Прат: — Шарън, кой по-точно те притиска да хванеш Бомонт?
Персоналът на летището — Струлър, Прат, Рандъл — като че ли отново си предаде някакво негласно съобщение. На Глицки започна малко да му писва от глупашката им тайнственост, но опитът го бе научил, че ако остави нещата да следват своя ход, може да го отведат до нещо.
Прат се спусна от бюрото си, заобиколи го, отвори някакво чекмедже, после го затвори.
— Е, „Калоко“, естествено, ще се радват случаят да приключи колкото се може по-бързо. Както сигурно знаеш, медиите яко ги притискат.
— А те са твои дарители, нали? — От реакцията на Прат Глицки разбра, че въпросът му е улучил право в целта. В края на краищата не се занимаваше току-тъй с разследвания цели двайсет и пет години.
Но Прат не избухна. Леко присви очи. Лицето й придоби насмешливото си изражение.
— Те бяха дарители и на съперника ми, лейтенанте.
— А стига избраният, който и да е той, да им прави услуги, щом поискат, те не спират поддръжката си, нали? И в какво се състои услугата в този случай? Да се намери изкупителна жертва и да се овеси на показ ли?