Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Човечето поклаща глава, оглежда приятелите си и пита: „Кой, по дяволите е Ейб Глицки?“
С напълно очаквана реакция — тоест никаква, — Глицки се облегна назад.
— Преди малко имах приятно преживяване. Искаш ли да ти разкажа?
Очерта събитията от неотдавнашната си среща с Прат и останалите, задържането на документите на „Калоко“.
Към края на разказа му Харди се дръпна, едва ли не шокиран.
— Искаш да кажеш, че и Дан Ригби се е забъркал в това? Съзнаваш ли, че можеш успешно да смачкаш фасона на Прат и ведомството й? Всъщност познавам един местен адвокат, който с радост ще ти помогне. Да те повишат в шеф.
Глицки направи гримаса.
— Не искам да ставам шеф, понякога дори не ми се ще да съм завеждащ на „Убийства“. Искам пак да стана обикновено ченге. Да ловя лошите.
— И тук можеш да го правиш. Какво според теб ще се окаже в кашона?
— Каквото, такова. — Скоро щеше да разбере. — Представяш ли си какво нахалство? И на никого от тях не му е минало през ума, че изобщо нямат право да разполагат с тези улики. Щом е пристигнало при тях, значи е тяхно, а какво трябва да предприемат по закон, няма никакво значение.
— По-добре внимавай — поде Харди, — заприличваш на адвокат. — Избута стола си назад с около сантиметър. — Значи това те е довело тук днес?
Глицки кимна.
— Горе-долу.
— А аз си мислех, че двамата ти и инспектори — докато са проверявали разследването на Карл Грифин, както ти предложи най-добрият ти приятел — може да са се натъкнали на нещо.
— Ами след като заговори за това… — Глицки смачка кафявата хартиена торба и я хвърли в кошчето. Книжата, които преглеждаше преди идването на Харди, изглеждаха натрупани безразборно, но той взе да подбира някои от тях, сякаш ги бе подредил по някакъв начин. — Ето копия от някои бележки на Грифин. Работил е по сградата, в която е живяла Брий. Няма признаци да е постигнал нещо при свидетелите, но такъв си беше Карл — не записваше всичко докрай. — Хвърли поглед на Харди, вдигна рамене. — Ама знае ли човек?
Глицки взе друга сортирана купчинка листове.
— Местопрестъплението. Нищо. Никакво стъкло, съвпадащо с намереното в главата й.
— А какво е било то?
Прелистване на страниците.
— Версията е, че е оловен кристал от чаша за вино или шампанско. Бомонтови не са разполагали с нищо подобно.
Харди бе забил нос в бележките на Грифин.
— Ето пак Джим Пиърс. Деймън Кори. Ал Валънс. Как Грифин се е добрал до тези хора?
— Благодарение на скърбящия съпруг, твоя приятел Рон. Искал да помогне в издирване на убиеца.
— И той смята, че някой от тия?…
Но Глицки поклати глава:
— Просто е дал няколко имена на Карл, Диз. На хората, с които се е движела Брий. — Мълчание — Защо каза: „пак Джим Пиърс“?
— Какво?
— Каза: „Ето пак Джим Пиърс“.
Харди се усмихна.
— Не съм бил аз. Някой друг го е казал. — И добави по-меко: — Щеше да е екстра, ако неволните грешки на езика от време на време ти минаваха покрай ушите. Така или иначе, просто посетих него — Пиърс — преди няколко часа. Ще се зарадваш, като чуеш, че инспекторите ти вече са ходили там.
Кимване.
— Само са пораздрусали златната му клетка. Алибито му е сносно.
— Всичко на всичко сносно?
— Бил е на път за работа. Тръгнал от къщи в единайсет, четирийсет минути по-късно е бил в офиса си на „Ембаркадеро“.
— Четирийсет минути! Аз го взех само за петнайсет.
— Днес е събота. Опитай през седмицата, при най-натовареното сутрешно движение. Коулман и Батавия го направиха снощи и им отне час. А той наистина е бил на бюрото си след четирийсет минути. — Глицки вдигна рамене.
— Добре де, както знаем, всичко е възможно, но никой не го е забелязал наблизо до жилището й. На момчетата ми е казал, че не я е виждал от четири месеца. Те проверяват, но засега чуват все същото. Никакви контакти.
— А Деймън Кери?
Този път Глицки присви устни.
— Той е кандидат за губернатор, Диз. Според мен едва ли.
— Според мен също, но поне не е ли бил наблизо?
Глицки кимна.
— Бил е в града и се е снимал за телевизията.
— Виждал ли се е с нея?
— Понякога. Често.
— Спали ли са заедно?
Думите му предизвикаха едва ли не усмивка, което бе рядкост при Глицки.
— Странно се изразяваш. Да кажем просто, че за омъжена жена е прекарвала много време с него, но Кери, изглежда, не е чак толкова сензационна тема, та репортерите денонощно да му ходят по петите. Хората му — цитирам — негодуват срещу подобно заключение. Тя му е била технически съветник по въпросите на околната среда. Такава е версията.
— По ведомост ли?
— Още един доброволец, поел опасно задължение, а тъкмо поради това е велика тази страна. — Той вдигна длан. — Зная, обаче Грифин така и не е стигнал до него, а четири дни преди изборите и без всякакви веществени доказателства не можеш просто да му изпратиш двама следователи да го въртят на шиш.