Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Защо не? Аз бих пратил.
На Глицки това изявление му допадна.
— Не се и съмнявам, затова и не работиш вече за града ни. Не, трябва да направиш каквото направихме ние: молиш го да дойде и да даде изявление и той, разбира се, обещава пълно сътрудничество. Веднага щом намери свободна минутка, което ще е някъде по Коледа, ще ни даде предимство. — Уморена въздишка.
— Знаеш ли, Диз, ние с теб може и да имаме основателни причини да се надяваме, че не го е извършил Рон, но все пак нищо чудно да е той. Наистина. Изглежда много по-вероятно от Кери или Пиърс, що се отнася до това, и то дори преди да сме видели какво съдържа тайнственият кашон.
Харди не искаше мислите на Глицки да поемат в тази насока. Разтърси глава.
— Не смятам. Харесва ми, че Кери е на изборна вълна, напрегнат е до крайност, а въпросната дама се натъква на нещо, което ще извади кампанията му от релсите. Той не разполага с време да премисли и предприема първото, което му хрумва, и накрая тя е мъртва. Ах, пардон! Изглежда ми напълно смислено.
— И е ходил в дома й?
— Възможно е. Открихте ли отпечатъците му?
— Какви отпечатъци, моля ти се! — Пръстовите отпечатъци бяха от полза при сверката им с вече познати престъпници, но ако човек никога не е извършвал престъпление, отпечатъците му ги няма в база данни. — Снехме отпечатъци от вратата за балкона и от някои съдове в кухнята. На Рон и децата, които нямаше нужда да сверяваме, защото ги знаем кои са. Освен това имаме около дванайсет-петнайсет неидентифицирани. Може да са на други деца, на семейни приятели, на кого ли не. Но не са на познати ни престъпници.
— Все пак може да е Деймън Кери.
— Възможно е никога да не разберем, а дори и той да е, какво от това?
— Значи е бил на местопрестъплението.
Глицки извъртя очи, търпението му към любителската следователска дейност бе на изчерпване.
— Защо да не се озове на местопрестъплението по някакъв повод през последните няколко месеца? Познавали са се. И да е отишъл у тях, какво от това? Виж какво ще ти кажа — продължи лейтенантът, — ти се заемаш с Кери, вземаш обувките му, намираш парченца от оловно стъкло по тях. После откриваш някой, който го е виждал в жилището на Брий, а още по-добре, ако докаже, че са се чукали или са престанали да се чукат, все едно какво… — Гласът му стихна, той вдигна очи. — Неприятно ми е да ти го кажа, Диз, но колкото повече размишлявам…
— Тогава недей — вдигна ръка Харди.
17
Пулгаският Храм на водата е разположен в тиха и живописна местност сред ниски полегати хълмове на около трийсетина километра от Сан Франциско. Над бистро езеро се извисяват в полукръг високи бели йонийски колони и образуват изящна постройка, която увековечава спомена за завършването на едно от най-известните (или най-неизвестните) технически постижения в историята на Калифорния — проекта „Хеч Хечи“. Това чудо на архитектурата и градоустройството каптира изобилните води и топящи се снегове от планинската верига Сиера Невада при националния парк „Йосемити“ и ги отвежда на около триста километра, предимно под земята, до една падина, някогашно светилище на индианците.
Това някога свято място сега е водохранилището „Кристалните извори“ — източникът за питейна вода на Сан Франциско и всъщност една от главните причини естествено пустинният Сан Франциско да се превърне в една от големите столици, а не да си остане старомоден туристически обект с прекрасни гледки и отвратително време.
Осеяният със скулптури парк край храма е любимо място за пикник и в този ясен, топъл следобед той представляваше типична за циганското лято гледка: разстлани по тревата одеяла с храна и напитки, лодки в прозрачните води на езерото, деца, кучета, двойки, шепа колоездачи и четящи самотници. От време на време патрулна шерифска кола от окръг Сан Матео обикаляше паркинга, но е местността нямаше редовна охрана. Никога не е имало нужда от такава.
Паркингът бе почти препълнен и невзрачната „Чеви Камаро“, която зави откъм главния път, трябваше да спре в северния му край на почти триста метра от храма.
От предните врати слязоха двама мъже на средна възраст, а от задните — две жени. Всички случайни очевидци биха се съгласили, че са прекалено топло облечени за този ден — жените с шалове на главата, мъжете с ниско нахлупени шапки, — но слизайки от колата, те не привлякоха ничие внимание. Без да разменят и дума, те се струпаха до багажника, после двамата мъже и едната жена поеха към храма с голяма кошница за пикник. Другата жена се върна в колата, настани се на шофьорската седалка и отвори прозореца.