Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Не, не, не, не лично. Говоря за някой, който стои зад него. Възможно е. Всъщност не зная. Не обичам да соча хората с пръст, но… — Гласът му заглъхна.
Харди си спомни забележките на Канета за Ал Валънс, който също бе оставил съобщение на Рон Бомонт. Въпросът се налагаше сам:
— Казахте, че тази групировка… от терористи… разполага с много средства. Откъде получават пари?
— Много просто — от СКО — едва не извика Кари.
— Не знаем със сигурност — сопна й се Пиърс.
— Знаем, и още как!
Съпругът и съпругата се изгледаха свирепо.
— Кой? — попита Харди.
Симулирайки нежелание, Пиърс въздъхна дълбоко.
— „Спейдър Круч Охайо“.
— Петролното сдружение ли? — попита Харди.
Пиърс кимна.
— Царевица. Етанол — другата добавка. Това е огромна компания, както сам казахте, яко субсидирана от правителството. Имат паричен интерес МТБЕ да бъде забранен.
— Та те да печелят трите милиарда долара ли? — запита Харди.
Кари поруменя.
— Човек убиват за това.
Пиърс завъртя глава:
— Не ми се вярва. Но според мен почти няма съмнение, че те са източникът на въпросните средства.
На Харди му потрябва известно време да осмисли информацията.
— Казахте ли на полицията?
— Какво по-точно да кажа? — Пиърс се изправи. Бе отделил няколко минути на адвоката — което му струваше почти колкото половин работен ден — и краят на беседата бе настъпил. — Питаха ме за подозренията ми. Казах им, че съм чул за икономическите мотиви и честно казано, набързо ги разкарах. Горката Брий не е била убита по такива причини.
Харди разбра, че подобни думи от устата на действащ вицепрезидент на петролна компания обслужват само собствените му егоистични интереси. Което не означаваше, че не са верни. „Все пак — помисли си, — това са три милиарда долара.“
И тримата бавно поеха към външната врата. Кари го хвана под ръка, водейки го през сумрачната къща.
— Ако ви потрябва още нещо, Джим и аз с удоволствие ще помогнем, но ние наистина не знаем нищо повече от това, което ви казахме.
Озоваха се във фоайето и Пиърс тръгна към вратата.
— След като така и така настъпихме това змийско гнездо, господин Харди, ако сте убеден, че Бомонт е невинен, все пак поровете се из кампанията на Кери. Средствата, историята с екотерористите. Може и да изскочи нещо. — Въпреки това тонът му бе скептичен.
Харди спря и премига от внезапната слънчева светлина, нахлула през отворената врата. Пиърс за втори път уж между другото загатваше, че Рон е замесен в убийството.
— Но лично вие все пак смятате, че го е извършил Рон, нали?
Пиърс се усмихна, печелейки време.
— Струва ми се, че това обикновено става по лични причини, нека да ги наречем така. Ако Брий е започнала връзка с някого от хората на Кери и Рон е научил… — Гласът му пресекна. — Е, и това така или иначе е мотив.
Харди искаше да каже: „Трите милиарда долара също“, но вместо това просто благодари на двойката, задето му отделиха време, даде и визитната си картичка и пое по дългия път към паркинга.
16
Идеята му хрумна покрай сандвича от „Молинари“ на сержант Канета. Въпреки всичките му сутрешни пътешествия, Франи нито за миг не излизаше от съзнанието му. Сега, докато караше към центъра, за да я посети в затвора, хрумна му, че съвсем не е речено тя през цялото време да се чувства там като в ада.
Тъй като при него това често даваше резултати, той си помисли, че малко вкусна храна може временно да поразведри за Франи мястото, подобно ни повече, ни по-малко на чистилище — същите условия като в ада, но всъщност знаеш, че все някой ден ще свърши.
Затова спря и накупи същинско пиршество от вкуснотии в деликатесния магазин „Дейвид“: пушена сьомга, кроасани, топено сирене, кълцан пилешки дроб, пастърма, чеснови сухарчета, туршия и дори три бутилки крем сода, която бе най-любимото й безалкохолно питие.
Само колкото да го отрежат грубо на влизане. Да не би да се е побъркал? — искаше да знае дежурният сержант. Не е ли разбрал досега? На посетителите е забранено да носят каквото и да било на затворниците — във всяко парче кекс може да има ножче за бръснене или оръжие, а във всяко питие да е разтворен наркотик.
Така че макар и с неохота, Харди остави торбата на рецепцията. С добри намерения е постлан…
Пристъпвайки една крачка в стаята за свиждания, Франи се извърна от пазача и го видя да седи до масата и да й се усмихва. Той разпери ръце.
— Съжалявам, но дойдох с празни ръце — каза й той — Купих ти най-любимите ти яденета, честна дума, но не ми позволиха да внеса нищо. — С безпомощно изражение повтори, че съжалява.