В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Човек е привързан към своя дом — тъмница с невидими нишки, които след освобождаването му от тялото стават вериги на ново, макар и надземно робство. Тези нишки или токове са протегнати между всяка вещ, която нейният притежател счита за своя и собственика, и когато човек умира, те не изчезват, защото представляват енергии от психически порядък. И когато се окаже без тяло, човек активира повторно тези връзки и съзнанието му се насочва отново към вещите, които е притежавал и е считал за свои на Земята. Затова земната собственост е коренът на обвързаността на човека в Надземното. Представата за въображаемата собственост не умира при прехода, както не умира и въображението на преминалия Великата граница. Последното дори се изостря още повече и човек получава възможност за творчество на духа, което се изразява в способност да се твори чрез въображението и мисълта в Надземния свят. Всички продукти на неговото психическо творчество там получават особена реалност и жизненост. Но когато тази сила на творческото въображение се насочва към неизживяното чувство за собственост и неговите обекти, те придобиват аспект на земна Майя и съзнанието се потопява в нея, както се е потопявало и на Земята. Силата на привързаността по отношение на вещите, дома и местата не отслабва, а нараства, ако духът не се е освободил от нея съзнателно, чрез отричане от всякаква собственост. Злото, обаче, не е във вещите, а в отношението към тях. Ако хората можеха да видят с какви повлекла зад себе си идват в Надземния свят и колко дълго се влачат след тях тези „опашки“. Казано е: притежавайте всичко, но нищо не считайте за свое. Особено мъдър е бил обичаят да се раздава цялото лично имущество преди смъртта. В това е и смисъла на завещанието, чрез което притежателят се освобождава още приживе от имота си, не разбиран, обаче, от завещателите. Въпросът за освобождаването на духа от тъмницата на плътта е сложен с това, че в действителност не плътта и плътното обкръжение затварят човека в тъмницата, а неговите мисли и съзнание, т. е. явленията от психическо естество. Затова и борбата със собствеността протича в съзнанието. Позволено е да се притежава всичко,каквото и да било, но не е позволено то да се счита за свое. Просякът, нямащ нищо, може също да бъде роб на собствеността, защото освобождението е в духа. Нишките на желанията, протегнати мислено към вещите, които той би искал да притежава, създават за него много по-жалка тъмница, тъй като неудовлетвореното желание е много по-жизнено. Само изживяното желание губи своята сила и власт над човека. Затова подтискането на желанията никога не довеждат до целта. За изживяването може да способства само мисълта, тъй като мисълта е и тъмничар, и освободител. Ето защо съветваме да се обкръжавате с мислени образи на красиви неща, така че, дори и при непълно освобождаване на съзнанието, обкръжението да бъде прекрасно. Представете си как от човека се протягат хиляди нишки към всички тези вещи, които съставляват неговата въображаема собственост и можете да разберете как всички тези нишки и обектите на тяхното притегляне следват умрелия в Тънкия свят, ставайки от невидими — видими вериги на робството на съзнанието. От това може да се разбере цялата нелепост на чувството за собственост в Надземния свят и неговата ненужност. Отричането от вещите и чувството за собственост е срочна задача на еволюцията на духа, за да може всеки да каже в духа си: наистина, не виждам вещи, които да притежавам. (3.381)