В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Няма да съдим, а ще изпълваме съзнанието с Нашата Светлина, докато тя не измести собствената светлина и Нашата Светлина не стане собствена, самоизлъчваща се, предизвикваща самостоен Лъч. Нашите лъчи могат да бъдат привличани в живота с устременост към тях. Магнитът на духа действа чрез съзнанието. Сферата на притегляне или светът, в който той пребивава, се създава чрез устремяване на съзнанието. Всички устойчиви стремежи създават свои сфери на притегляне, различаващи се по слоевете, или височината, или степента на духовност на техните вибрации. Съобразно същността и природата си, стремежите притеглят съзвучни им елементи от пространството и така се създават обкръжаващите духа сфери. Съзвучните сфери на пространството се насищат със стремежите на духа, обогатявайки и разширявайки ги и на свой ред, взаимно, обогатявайки се от тях. Създава се кръг на взаимно въздействие и взаимно притегляне. Духът се подхранва от пространството. Бедността на съзнанието се обуславя от бедността и слабостта на стремежите, тъй като законът гласи: „само се устремете…“.Законът на съзвучието е дотолкова мощен, че управлява световете и живота във всички сфери — висши и нисши. Постъпленията от пространственото хранилище също стават по съзвучие. Целият живот на духа в Надземния свят се регулира и създава също от този закон. Плащането и получаването също стават според него. Ако вземем за пример вътрешния живот на двама напълно различни човека, живеещи в едно и също външно обкръжение, то може да се види доколко различни са сферите, в които пребивават съзнанията на тези хора. Външното е едно и също, но вътрешното зависи от привличаните от съответните мисли и чувства елементи от различните слоеве на пространството. Бедността на съзнанието не зависи от пространството, а от бедността на мислите, възникващи в него и от бедността на стремежите. Външното обкръжение зависи от кармата, но кармата на вътрешния живот е много пластична и лесно се съчетава с волевите токове на духа. Можете да си представите цялата суровост на външното обкръжение на отшелниците — йоги в планините и цялото неограничено богатство на техния вътрешен духовен свят. Смятат, че щастието се заключва в материалното благополучие и доволство и телесното здраве. Но колко много от физически здравите хора са нещастни и колко малко са щастливите богаташи. Не е възможно да се счита за щастие това, което по силата на своята собствена природа е обречено на унищожение, поради малкия обхват на своите прояви. Затова са и толкова малко щастливите хора, защото е твърде кратко отреденото им щастие в общоприетия смисъл на тази дума. Особено не дълговечно е щастието от астрален, т. е. чувствен порядък. По своята същност всяко по-продължително астрално преживяване постепенно изчерпва силата си, ставайки монотонно и тогава астралът изисква неговата замяна. Астралните чувства са нетрайни и много изменчиви. Съзвучията по астрала са неустойчиви и временни. Астралът, както и физическото тяло, е ограничен във времето от определен срок на съществуване. И да се влагат в него своите енергии е равностойно да се влага капитал в предварително обречено на провал дело, имащо при това кратка продължителност на съществуване. Животът на ментала е малко по-продължителен, но също е ограничен. Само огненото влагане е постоянно и не е ограничено от нищо, защото светът на огъня е Основата на основите на живота. Духът на човека несъзнателно се стреми към устойчивото и дълготрайното, т. е. към вечното и непреходното. Сфинксовете и пирамидите са се създавали за да въплътят вечното и да го удържат във временните, но възможно най-устойчиви форми. Материята е вечна, но не и формите на нейните проявления. Духът е вечен, но не и обвивките, в които и чрез които се проявява. Вечното е в духа и да изявиш себе си във вечното означава да съсредоточиш в неговата сфера съзвучните на духа енергии на съзнанието. (4.290)