Реката на синия огън

— Има стълби! Там отзад! — посочи Кулен към едно разклонение в коридора зад тях.

— Тръгваме!

Рени стисна здраво косматата ръка на !Ксабу, очаквайки да получи нов пристъп на религиозна всеотдайност. Богомолката най-после изтръгна рамката; докато тичаха към стълбите, зеленото страшилище пристъпи в коридора и се надигна, така че пипалата му докоснаха високия таван, като гигантски музеен експонат, оживял, за да убива. Рени и другите двама стигнаха до пресечката на коридора и взеха завоя с такава скорост, че се хързулнаха и едва не изпопадаха върху хлъзгавия под, но Рени знаеше, че страшилището ще измине разстоянието до тях само с няколко крачки. Пусна !Ксабу и хукна през глава.

— По-бързо! — изкрещя тя.

Докато блъскаха вратите една след друга, приятелят й тичаше на четири крака успоредно с нея, а Кулен малко зад тях, и най-после стигнаха до стълбищната шахта. Изруга, като видя, че е прекалено широка, за да спре преследващото ги чудовище, и се помоли дано поне стълбите да го забавят. Намали крачка и бутна Кулен отпред, в случай че внезапно си спомнеше някой по-кратък маршрут.

Бяха стигнали едва до втората площадка, когато богомолката изкърти от пантите вратата под тях. Прескачайки на стълбите към следващата площадка, Рени хвърли поглед назад и моментално съжали, че го направи. Страшилището се катереше направо по улея в средата на шахтата, прикрепвайки се с дългите си членести крайници едновременно за стълбата и стената. Пустите му, подобни на фарове очи я следяха кръвожадно и бяха толкова близо до нея, че можеше да посегне и да докосне бронираната му глава.

— Опитайте през вратите! — изкрещя тя.

!Ксабу блъсна вратата на третата площадка, притичвайки покрай нея, но бе здраво заключена.

— Остават само няколко етажа до покрива — викна Кулен. Рени затича по-внимателно, за да избегне евентуално падане. Нямаше да има спасение за този, който се препънеше — преследвачът им беше само на метри под тях и изпълваше шахтата като демон, изскочил от бездните на преизподнята.

В един миг страшилището действително я застигна — краят на огромния му зелен крак се издигна и докосна стената над главата й. Ужасена, Рени се метна върху стъпалата и запълзя под него, очаквайки всеки момент да я сграбчи като в гигантски клещи, но богомолката не успя да се задържи и увисна, след което се свлече половин етаж надолу, преди да се хване отново за стълбището, и тя изпита смътна увереност, че може да стигнат на покрива преди нея.

„Мили Боже — осени я неочаквана мисъл. — Ами ако изходът към покрива също е заключен?“

Докато тя се олюляваше към последната площадка, Кулен напразно блъскаше по вратата.

— Заключена е — изкрещя той.

Рени се метна към вратата и заудря по нея. Тя се открехна, откривайки надвисналото високо над тях надвечерно небе. „Не е заключена, просто е заяла.“ Това бе молитва на благодарност. Тя отстъпи встрани, когато Кулен залитна назад, а изправеният на задните си крака !Ксабу го издърпа обратно през входа. Голямата зелена глава на богомолката изникна от полумрака на стълбищната шахта зад него като трирога луна. Чудовището застърга с единия си крак по пода на площадката, търсейки здрава опора.