Реката на синия огън

Рени го хвана за ръката и го дръпна да продължат. Влязоха през една от плъзгащите се врати на хангара, изкъртена и нагърчена като с лост, благодарение на което пролуката бе достатъчно висока. Сега пък Рени усети да й прилошава. Вероятно защото приличаха на насекоми, малкото на брой самолети от въздушните сили на Кошера бяха превърнати от армията Еситон в непотребни останки. По пода се въргаляха само няколко едва различими парчета, от които не можеше да се скалъпи дори един стол, камо ли летателна машина.

На Рени й се дорева, но се овладя.

— Има ли други самолети?

— Не знам — отвърна вяло Кулен. — Може би скакалецът на Анджела.

— Какво е това? Къде е?

— Рени? — !Ксабу бе застанал на вратата на хангара и гледаше към покрития с боклуци склон на хълма. Гласът му прозвуча необичайно напрегнато. — Рени, помогни ми.

Тя се обърна и изтича уплашена към него. Нещо огромно като яркозелен строителен кран се придвижваше с отмерени крачки по склона към тях. Поклащаше триъгълната си глава безцелно насам-натам, но се приближаваше неотклонно.

— Това е той — промълви !Ксабу с глух и сподавен глас. — Това е прататко Богомолка.

— Не, не е той. — Тя сграбчи тънкия му бабуински преден крайник, опитвайки се да запази самообладание въпреки разтърсващия я ужас, който я стисна за гърлото и отне дъха й. — Това е… поредната симулация, !Ксабу. Най-обикновена богомолка. — Ако изобщо можеше да се нарече „обикновено“, мина й зловеща мисъл през главата, голямото почти колкото тиранозавър страшилище. — Поредният бръмбар на Кунохара.

— Не е точно така — отрони апатично Кулен. — Това е Sphodromantis Centralis. He са характерни за тази околна среда — от Африка са.

Хрумна й, че в устата на човека, въвел спрея против европейските мравкивандали, съобщението прозвуча твърде забавно, но приближилата се само на десетина крачки богомолка правеше спора за моралните норми във ВР неподходящ.

— Да се махаме.

— Освен да е пристигнала с кораб — продължи Кулен. — Предимно така са се добрали до Америките.

— Господи, няма ли да млъкнеш? Да се… — не продължи тя.

Богомолката вдигна глава към тях и се заизкачва побързо по склона с изопнати предни крака бръсначи като някаква грамадна косачка.

— С какво се хранят тези неща? — едва успя да попита Рени.

— С всичко, което мърда — отвърна Кулен.

Тя пусна !Ксабу и избута Кулен към вътрешността на хангара.

— Тръгвай! Нали каза, че има самолет или какво беше — самолета на Анджела каза май. Къде е?

— Скакалецът й. Мисля, че е на покрива. Ако не го е взела.

— Добре. Хайде!

Тя погледна назад и изпищя:

— !Ксабу! Какво правиш?

Бабуинът бе легнал под смачканата врата на хангара, сякаш очакваше смъртта си. Рени хукна обратно и го взе в ръце, което й костваше доста усилия, тъй като цял ден бе носила Ленор.

— Това е той и аз го видях — зашепна в ухото й !Ксабу. — Не мога да повярвам, че този ден настъпи.

— Това не е „той“ и със сигурност не е бог, а един гигантски бръмбар, който се храни с маймуни. Кулен, няма ли да се размърдаш най-после, по дяволите? Не знам как да стигна до покрива — ти знаеш.