Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Устремили се да спасяват живота си, над главите им забръмчаха прелитащи насекоми, първото осезаемо доказателство за близостта на рояка Еситон. Беше ужасно потискащо да ги наблюдаваш как отлитат, жужейки, в една и съща посока с десет-двайсет пъти по-висока скорост от нормалния човешки ход. Рени усети болки в гърба. Мина й през ума, но със съжаление отхвърли идеята просто да стовари на земята тази Куок и да офейка колкото може побързо без тежкия товар. Ленор явно бе изпаднала в шок и Рени си даваше сметка, че щом симулацията е дотолкова стъписващо реалистична, то и въздействието й би трябвало да е със сериозни последици: тази жена се държеше така, сякаш ги заплашваше истинска опасност, от която те бягаха през истинска джунгла.
— Ето го там! — разкрещя се Кулен. — Виждам го!
Рени се приближи до него. Бяха се изкачили върху билото на централната жилка на паднала палмова клонка. От това сравнително високо място, което се издигаше над горския килим от листа, най-после успяха да зърнат Кошера, чиито прозорци проблясваха върху отсрещния хълм.
— Колко далеч е това в реалния живот? — попита тя, останала без дъх. — Ако бяхме в нормални размери? Няколко метра? Ако бяхме…
— Да — прекъсна я Кулен, — ако бяхме.
Той забърза надолу, към другата страна на листото, изоставяйки Рени да се клатушка с Ленор на гърба.
Тъкмо прекосяваха почти голата местност в подножието на възвишението, на което се намираше Кошера, когато от тревата иззад тях се заизмъкваха първите бегълци от рояка. Висок като къща дългокрак паяк ги подмина стремително, сякаш качен върху кокили. Последваха го по-дребни, но още по-отблъскващи животинки, които заприиждаха с шум и врява откъм джунглата.
— Не можем да ги изпреварим — промълви Рени и насмалко не падна, изпускайки Ленор на земята. Над главите им избръмча муха, профучавайки като малък хеликоптер. — Трябва да намерим безопасно място. На някоя височина.
— Да не си полудяла? — не отстъпваше Кулен и посочи към Кошера. — Там са кодирани милиони.
— Мили Боже! Нищичко ли не схващаш? — Рени знаеше, че виковете не са най-добрата стратегия, но й беше все едно. — Сега не става дума за кодове, става дума за живота ни!
!Ксабу бе забелязал отсъствието им и бързаше обратно към тях. Една блестяща, напомняща змия стоножка, която се носеше в панически бяг, внезапно се изви и го нападна, но малкият човек в тялото на бабуин отскочи на безопасно разстояние, измъквайки се на косъм от кръглата озъбена глава. Бабуинският му сим оголи зъби и зае защитна поза. Стоножката се поколеба, извърна се и защъка нататък, подгонена от преследващата я по петите смърт, заглушила собствения й инстинкт на преследвач.
— Трябва да се покатерим нависоко! — изкрещя Рени към !Ксабу. — Няма да успеем да пристигнем навреме.
— Това е… това е безотговорно. — Кулен вече не беше толкова сигурен. Нова сянка закръжи над главите им, поредната мравка, подгонила препускащите бегълци.
— Насам! — !Ксабу стоеше в основата на една папрат и махаше с ръце. — Ако се покатерим на това растение, може да не ни достигнат.
Рени се наведе и вдигна Ленор на рамото си. Направи няколко крачки и нещо я перна силно по гърба, така че тя се олюля. Докато се опитваше да се задържи на краката си, Ленор се замята в ръцете й и я заблъска с юмруци по гърба.
— Пусни ме! Пусни ме!
Рени я пусна на земята, като се стараеше да не се удари, и за благодарност получи юмрук в ухото.
— На какво, по дяволите, си играеш? — възмути се тя.
Ленор се сви като мокрица. Кулен се разкрачи над нея.
Шумът от препускащи насекоми се усилваше и вълната от бегълци ставаше все по-широка, настъпвайки към тях.
— По дяволите, Куок, какви ги вършиш?
— Остави ме на мира — не го погледна Ленор. — Не искам повече.
Кулен протегна ръка и я сграбчи. Краката й все така не помръдваха, но тя се изправи яростно от кръста нагоре и го удари с все сила в лицето. Той изпсува и я пусна.
— Ти си сканирана! Какво ти става?
— Побързайте! — викна !Ксабу от папратта, върху която се бе покатерил. — Виждам мравките!
— Не тръгваме без Ленор! — Кулен приличаше на човек, който гледа как гори къщата му. — Не мога да я оставя просто ей така. — Пое ръката й, но тя я дръпна. — Какво ти е? — попита я той.
— Това е просто толкова… глупаво! — разрева се тя. — Глупаво и боли! И не искам повече. — Отвори широко очи и се втренчи в него с налудничава настойчивост. — Това не е реално, Кулен — всичко това не е реално. Това е игра и аз повече няма да играя на тази глупава игра.
И го удари силно по ръката. Той я отдръпна.
— Така — обади се Рени. — Ти се оправяй с нея, щом искаш.