Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Обърна се и забърза през откритото пространство към !Ксабу и убежището на папратта. Един бръмбар се отдели от фронта на прииждащото гъмжило и пресече пътя й, боботейки като катер на пълен ход. Тя отскочи встрани и замръзна на място, докато бръмбарът отмине, след което хукна през глава.
— Не мога да я оставя просто ей така! — изкрещя след нея Кулен.
— Тогава стой там!
Рени стигна до основата на стъблото, сграбчи дебелите влакна, които го покриваха като кожа, и се оттласна с крака от земята. Когато достигна първото удобно място, където можеше да се закрепи, обърна се и погледна назад. Кулен крещеше на Ленор нещо, което изобщо не се чуваше сред усилващата се врява, а тя се бе свила в предишната ембрионална поза, без да му обръща внимание. Той отново се опита да я вдигне, при което тя се размърда, блъскайки с лакти и колене. Рени поклати глава и продължи да се катери.
— Давай нагоре. — !Ксабу се спусна по стъблото към нея с такава ловкост и лекота в превъплъщението си на бабуин, с каквато Рени би пристъпвала по широка стълба. — Стъпи ето там — да, точно там. Тази Ленор защо не иска да дойде?
— Шок, предполагам — не знам.
Кракът й се плъзна и тя увисна на една ръка, подритвайки във въздуха с изтръпнало сърце, но !Ксабу се пресегна с две ръце и я хвана за китката, което й позволи да потърси опора за крака си. Когато успя и отново се закрепи, видя, че Кулен се катереше по стъблото.
Шумът нарастваше, напомняйки тътена на океана в малко заливче. Небето се задръсти от подскачащи и прелитащи насекоми във всевъзможни размери. Някои от тях се стрелваха толкова близо, че с върховете на крилата си шибваха крайните клончета на папратта и ги разтърсваха. Пъплещата по земята гмеж ставаше все по-многобройна. Летящите мравки се спускаха и грабваха някои от тях, но нищо не бе в състояние да забави масовото бягство.
Рени и !Ксабу се изкачиха до средната част на стъблото, но разстоянието до следващото разклонение бе твърде голямо за Рени и се прехвърлиха в извития жлеб на една клонка. Когато пристъпиха върху нея, тя се огъна предупредително, разлюляна по-скоро от вятъра, отколкото от нищожното тегло на миниатюрните човешки същества.
Кулен изникна зад тях и го чуха да говори сам на себе си:
— Ще се оправи. Просто… ще я изключат. Така или иначе системата е блокирана.
Щом видя пребледнялото му и разтревожено лице, на Рени й се отщя да спори с него.
Проправиха си път през мъхестата повърхност на листото и когато наближиха края, видяха облечената в белия комбинезон Ленор, свита на топка далече под тях като захвърлено оризово зърно. Докато се взираше в нея, Рени усети ръката на !Ксабу върху своята. Вдигна очи и проследи накъде сочеше пръстът му.
Наблизо лежеше неголямо дърво, което явно бе рухнало отдавна и горският килим вече го бе покрил отчасти, тъй че сивокафеникавата кора се показваше само тук-там през мъха и тревата. От тяхната гледна точка то изглеждаше високо и дълго като верига от хълмове. Армията Еситон бе достигнала билото и щъкаше безредно напред-назад. Първите разузнавачи вече се връщаха от набезите си към земята и Рени видя как първата мравешка колона се спусна надолу и стъпи върху пръстта. Целият ствол изчезна под живия килим от мравешки тела; секунди по-късно те плъпнаха върху откритото пространство, което Рени и спътниците й току-що бяха напуснали.
— Не се случва наистина — промълви с дрезгав глас Кулен. — Не го забравяй. Това са числа, малки групи числа. Наблюдаваме алгоритми.
Едновременно ужасена и очарована, Рени не откъсваше очи от прииждащите мравки. Един от челните разузнавачи приближи към неподвижната фигура на Ленор и застана над нея, опипвайки я с пипалата си като куче, което подушва заспала котка, след което се обърна и забърза към най-близката редица на рояка.
— Симулацията ни изхвърля, когато се случи нещо непредвидено. — Този път Кулен почти шептеше. — Това е. Игра, както каза и тя. Проклетата игра на Кунохара. — Той преглътна. — Но как е възможно просто да лежи ей така?
!Ксабу стисна още по-силно ръката на Рени, когато поклащащите пипалата си работнички наобиколиха Ленор от всички страни.
— Използвай защитния спрей! — изкрещя Кулен. Дребната фигурка не реагира. — По дяволите, Куок, използвай соленопсиса!
Тя се размърда неочаквано, опитвайки се да изпълзи на лакти, но беше твърде късно.
Рени видя с периферното си зрение, че Кулен се разтресе.
— О, Боже мой — промълви той, — тя пищи. О, Божичко. Но защо пищи? Та това е просто симулация — без функция за болка…!
Той се отдалечи, тътрейки крака, отпуснал и пребледнял.
— Просто е изплашена — обади се Рени. — Сигурно е… сигурно е отвратително да си на нейното място, дори и да е само симулация. — Хвана се, че се моли дано собствената й интуиция да я лъжеше. — Това е.