Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Къде е проклетият самолет? — изкрещя тя към Кулен.
Ученият възстанови равновесието си и се заоглежда панически.
— Ей там!
Рени тръшна вратата зад него и измъкна шипа от колана си. Препречи ръкохватката, макар да съзнаваше, че това по никакъв начин няма да спре чудовището, и се втурна след двамата към преградната стена, която разделяше пространството върху сивия покрив, криейки зад себе си неизвестно какво.
— Сигурен ли си, че е там? — извика тя.
Кулен продължи да тича, без да й отговори.
Вместо това нещо изпращя зад нея. Шипът се стрелна, подскачайки по покрива, последван от стържещия звук на поредната изтръгвана врата.
Когато стигнаха края на преградната стена, чу, че вратата се отвори с трясък. Рени едновременно се уплаши и вбеси. Как бе възможно да е толкова последователно едно насекомо? Защо вече толкова време не се отказваше? Една истинска богомолка в реалния свят не би се държала като във филм на ужасите. Започваше да подозира Кунохара — беше създал в симулацията си някакво ужасяващо възмездие за онези, които омаловажаваха могъществото на природата.
Зад стената се простираше гледката на извисяващата се в далечината нереално исполинска гора. Кулен вече смъкваше покривалото от нещо с начупени очертания и с размерите на автобус. Рени и !Ксабу грабнаха по един от краищата и задърпаха; покривалото се свлече и откри уродливо шесткрако, емайлирано в кафяво, жълто и черно създание с формата на слънчогледова семка.
— Още един проклет бръмбар!
— Semiotus. Всичките ни превозни средства приличат на бръмбари. — Кулен поклати тъжно глава: — Изглежда, Анджела не е успяла да се измъкне.
Натисна с палец секретното табло и вратите се повдигнаха нагоре. Ентомологът спусна стълбата и Рени се заизкачва към комфортната кабина.
Докато !Ксабу се клатушкаше под нея, върху тях легна една сянка. Рени се извърна и видя богомолката да пристъпва иззад стената, а масивните й крака се повдигаха и спускаха с кошмарния ритъм на игли на шевна машина, въртейки главата си високо над скакалеца. Кулен застина в основата на стълбата, а огромната глава се спусна към него. В този вледеняващ, безкраен миг Рени чу свистенето на въздуха между плочките, които покриваха главата на страшилището.
— Спреят — опита се да му подвикне тя, но през свитото й от ужас гърло не излезе никакъв звук. След миг възвърна гласа си. — Кулен, спреят!
Той отстъпи вдървено, ровейки непохватно в джоба си. Главата се сведе с плавно движение още по-ниско над него, сякаш беше гресирана. Чудовището протегна със смразяваща отмереност подобните си на бръсначи огромни предни крака от двете му страни и докосна с върха на единия облицовката на самолета, която издаде глух металически звън. Кулен вдигна тубата с разтреперана ръка и пусна силна струя в безжизненото триъгълно лице.
Сякаш целият свят експлодира.
Богомолката се разтресе, дръпвайки се назад, и засъска като парен компресор. Предните й крака рухнаха като отсечени, просвайки Кулен на земята, след което тя запълзя назад, блъскайки по въздуха и с ослепени очи. Рени видя !Ксабу да се мята надолу и да сграбчва Кулен за яката; ръката на ентомолога остана да лежи в зейналия разкъсан ръкав на комбинезона като забравено върху покрива, увито в пелени бебе.
— Ти не си прататко Богомолка! — изкрещя пронизително срещу чудовището !Ксабу, докато се мъчеше да изтегли учения. — Ти си само някакво нещо!
Сякаш сънувайки кошмар, водена единствено от инстинкта си, Рени запълзя надолу, за да му помогне; докато богомолката се гърчеше конвулсивно над тях, двамата натикаха Кулен в самолета и спуснаха вратата. Рени зърна през страничния люк техния преследвач, който продължаваше да се върти на едно място като развалена играчка, вече не така неумолим и решителен.
На мястото на откъснатата ръка нямаше кръв. За всеки случай хвана рамото му и го натисна, тъй като не познаваше правилата за оказване на първа помощ при смъртоносни виртуални наранявания, и изкрещя:
— Как да накараме този скакалец да излети?
Очите на Кулен потрепнаха и се отвориха.
— Боли… — промълви той, поемайки въздух едва-едва. — Защо трябва да боли…?
— Как да накараме този скапан самолет да излети? Онова се връща!