Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Кейлъб поклати глава.
— Бих искал тъй да стане — рече той. — Но има едно старинно предсказание за рода Рейвънсууд. И да не дава господ да доживея деня, когато то ще се сбъдне… Старите ми очи и без това са видели достатъчно беди и скърби.
— Глупости! Бива ли да се обръща внимание на разни суеверия? — възрази Локхард. — Ако младите се харесат, ще бъдат чудна двойка. Но право казано, в дома ни нищо не става без съгласието на лейди Аштън и естествено за тази работа, както и за всяка друга, всичко ще зависи от нея. А сега няма да е лошо да пийнем за здравето на младите ни господари. Ще налея и на мисис Миси чашка от виното, което ви изпрати мистър Гърдър.
Докато слугите се гощаваха така в кухнята, компанията, събрала се в залата, прекарваше времето си не по-малко приятно. От мига, в който Рейвънсууд реши да окаже гостоприемство на лорд-пазителя, доколкото това бе в кръга на възможностите му, той се смяташе за задължен да се държи като радушен стопанин. Мнозина автори са отбелязвали, че ако някой се задължи да изпълнява определена роля, често така се вживява в нея, щото накрая наистина се превръща в този, когото изобразява.
След един-два часа Рейвънсууд за свое собствено недоумение се почувствува като домакин, който искрено се старае да се отнася колкото може по-добре с желаните си и почетни гости. Оставяме на нашите прозорливи читатели грижата да отсъдят доколко тази промяна в настроението на Едгар Рейвънсууд се е дължала на красотата на мис Аштън, на искрените й обноски и държание и на готовността й да се примири с неудобствата на положението, в което се беше озовала, и доколко заслугата за благодатната промяна у Едгар е плод на голямото умение на лорд-пазителя да говори сладко и подкупващо, да печели лесно сърцата на хората. Но Рейвънсууд не остана безразличен нито към съвършенствата на дъщерята, нито към изисканите обноски на нейния баща.
Лорд-пазителят бе изкусен държавник; той познаваше до най-тънките подробности всичко, което се отнасяше до двора и министерския съвет, бе осведомен най-точно за всички политически интриги около неотдавнашните събития от края на седемнадесети век. Сам участник във важните промени и лично познавайки много хора, той разказваше за тях много интересни неща; при това притежаваше завиден дар: без да издава чувствата и мислите си дори с една-едничка дума, той създаваше в слушателите си впечатлението, че разговаря с тях съвсем открито, поверително и чистосърдечно. Въпреки голямото си пристрастие срещу сър Уилям и сериозните причини да изпитва към него враждебни чувства, Рейвънсууд намираше разговора си с лорд-пазителя не само за приятен, но и за поучителен, а събеседникът му, отначало не посмял да назове и името си, сега напълно бе се отърсил от смущението и говореше леко и гладко, което би направило чест на всеки първокласен адвокат, надарен с красноречие.
Мис Аштън говореше малко и по-често се усмихваше; но няколкото думи, отронени от нея, бяха изпълнени с искрено доброжелателство и кротост — качества, които за горд човек като Рейвънсууд бяха по-привлекателни и от най-блестящото остроумие; при това Едгар успя да забележи още едно много важно обстоятелство: неговите гости дали от благодарност, дали по някаква друга причина му оказваха такова почтително внимание в тази пуста и занемарена зала, сякаш той ги посрещаше с цялото великолепие, присъщо на високия му произход. Те като че ли не забелязваха бедното обслужване, а когато отсъствието на един или друг необходим предмет биеше прекалено на очи, започваха да хвалят съдовете и приборите, с които Кейлъб успяваше ловко да прикрие недостига им. Ако бащата и дъщерята понякога не успяваха да сдържат усмивката си, тези усмивки биваха проява на голямо добродушие и винаги се съпровождаха с уместно изречен комплимент, който показваше на домакина колко високо ценят гостите му неговото достойнство и колко малко обръщат внимание на заобикалящите ги неудобства.
Навярно мисълта, че личните му достойнства в очите на гостите значат повече от бедността му, се запечата така силно в съзнанието на Рейвънсууд както красноречието на лорд-пазителя и хубостта на дъщеря му.
Настана време гостите да се оттеглят за нощната почивка. Лорд-пазителят и дъщеря му поеха към определените им стаи, които се оказаха „разкрасени“ много по-сполучливо, отколкото би могло да се очаква. В тази твърде сложна задача помощ на Миси оказа една селска сплетница, дотичала до замъка да надуши какво става там; Кейлъб веднага я задържа и я накара да се залови с чистенето и подреждането, така че вместо да се прибере в дома си и да опише на своите близки тоалета и външността на мис Аштън, тя трябваше здравата да се потруди за добрия вид на Улфс Краг.