Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 150
Перейти на страницу:

Според обичаите на онова време самият мастър Рейвънсууд, придружен от Кейлъб, изпрати госта до определените за него покои. Като влезе в стаята, Болдърстън тържествено, сякаш държеше канделабър с много восъчни свещи, положи на масата една жалка телена поставка с две димящи лоени свещи, каквито дори в онези дни можеха да се видят само в някой селски коптор. После се изгуби нанякъде, но скоро се върна с две глинени кани (след смъртта на милейди, обясни той, в замъка не е прието да се използува порцелан), в едната от които имаше херес, а в другата — бренди.

Презрял опасността да бъде уличен в лъжа, Кейлъб заяви, че този херес е престоял в избите на замъка двадесет години; и че макар никак да не подобава той да досажда на техни милости гостите с брътвежите си това бренди е забележителна напитка, сладко като мед и така силно, че може да се мери по сила с древния Самсон. То се пази в избите на замъка от времето на достопаметния пир, когато Джейми Дженкълбрей убил стария Микълстъб на горната площадка на стълбите, бранейки честта на достойната лейди Мюърънд, която се пада в известен смисъл роднина на фамилията Рейвънсууд, обаче…

— Но за да свършим с тази дългичка история, мистър Кейлъб — прекъсна го лорд-пазителят, — може би ще бъдете така добър да ми донесете малко вода.

— Вода ли? Да пази бог, та може ли да пиете вода, ваша милост, в дома ни! То ще е срам за знаменития ни род!

— Но такова е желанието на сър Уилям Аштън, Кейлъб — каза с усмивка Едгар Рейвънсууд. — Струва ми се, че трябва да изпълниш молбата му, още повече че доколкото си спомням, тук доскоро всички пиехме вода и дори я намирахме много вкусна.

— Е, щом такова е желанието на милорда… — съгласи се Кейлъб и веднага донесе съд със споменатата природна благодат. — Милордът никъде не ще намери такваз вода, каквато черпим от кладенеца на Улфс Краг, ама все пак…

— Все пак е време да дадем на госта ни възможност да почива в бедното ни жилище — отбеляза Рейвънсууд, прекъсвайки прекалено бъбривия слуга, който веднага тръгна към вратата, направи нисък поклон на лорд-пазителя и се приготви да придружи господаря си, когато той след миг напусне тази потайна стая.

Но лорд-пазителят спря Рейвънсууд.

— Бих желал да кажа няколко думи на мастър Рейвънсууд, любезни Кейлъб — рече той на прислужника, — и предполагам, че за малко той би се лишил от вашите услуги.

Кейлъб направи още по-нисък поклон от първия и излезе; Едгар се спря много смутен в очакване да види с какво ще завърши денят, ознаменуван вече с толкова неочаквани събития.

— Мастър Рейвънсууд — започна колебливо сър Уилям Аштън, — надявам се, че като истински добър християнин няма да пожелаете да завършите този ден, стаили както досега гняв в сърцето си.

Рейвънсууд поруменя.

— Нямам основания поне сега да се упреквам, че съм забравил задълженията, наложени на християнина от неговата вяра — отвърна той.

— И все пак ми се струва — възрази гостът му, — че не е съвсем така, ако си спомним всички спорове и дела, за нещастие възниквали доста често между покойния лорд Рейвънсууд, вашия баща, и мен.

— Бих ви помолил, милорд — каза Рейвънсууд, като едва се сдържаше, — да не напомняте в дома на баща ми за тези неща.

— Във всеки друг случай бих изпълнил деликатната ви молба — отговори сър Уилям Аштън, — но сега ми се налага да се изкажа докрай. Бях наказан много, като отстъпих пред чувството за мнима деликатност, което ми попречи да настоявам за среща с вашия баща, която много пъти се опитвах да осъществя. Колко беди, сполетели както него, така и мен, щяхме да си спестим тогава!

— Така е — призна Рейвънсууд след кратко мълчание. — Чувал съм от баща ми, че сте му предлагали такава среща.

— Предлагах му, драги Рейвънсууд. Но не е било достатъчно. Трябвало е да го моля, увещавам и заклинам! Трябвало е да разруша преградата, която користни хора издигнаха помежду ни, и да се покажа в истинска светлина, да се покажа готов да пожертвувам дори по-голямата част от законните си права от уважение към неговите толкова естествени чувства. Но за свое оправдание съм длъжен да изтъкна, млади приятелю — позволете ми да ви нарека така, — че ако ние с баща ви бяхме прекарали заедно поне толкова време, колкото сега имах щастието да прекарам във вашата компания, страната ни навярно би запазила един от най-достойните си синове, благороден потомък на древен род, а на мен нямаше да ми се наложи да враждувам с човек, който винаги е предизвиквал у мен възхищение и почит.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)