Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Сине! — сниши глас Елена, но другите в залата можеха да я чуят, — портите ще останат заключени, докато кажа аз. В този момент, в този час на предателство ние не знаем кой кого може да пусне навън, а ако портите останат затворени, ще можем да контролираме поне онези, които са влезли вътре. Сега никой от вас да не надава глас и да не вика, това няма да донесе нищо добро!
Елена излезе от залата, останалите я последваха. Константин вървеше до майка си и тихичко мърмореше под нос някакви ругатни. Бяха обградени от хората на Бур, въоръжени с щитове и извадени мечове. Намиращите се в коридора офицери от личната императорска гвардия можеха само да ги гледат безпомощно. Те търсеха някакъв знак от императора, но Константин не беше глупав; пиян или трезвен, той знаеше, че майка му говори умно. Това беше предателство и той безрезервно й се доверяваше.
Пресякоха градината на перистила, минаха през атрия, където пред домашните богове още горяха масленици и по главния път, през градини и горички, се насочиха към портата. Пространството пред нея бе добре осветено от запалени мангали и малки огньове, скупчени един до друг, още хора на Бур я пазеха като в стоманен пръстен. По парапета на защитната стена с пращене горяха насмолени факли. Стъпалата към него също се охраняваха, германците бързо отстъпиха, когато Елена започна да се изкачва, а синът й залиташе зад нея. Силният вятър горе разбъркваше косите, развяваше плащовете им и Клавдия се принуди да защити лицето си от искрите, които прехвърчаха от пращящите факли. Вдигна очи. В небето се събираха буреносни облаци и закриваха звездите. Под нея охраняващият външните подстъпи към портата отряд германци с вдигнати щитове образуваха подкова, готови да отблъснат всеки враг. Изглеждаха зловещи и страшни, дългите им сенки се очертаваха край тях и шаваха в светлината на буйния огън.
Елена призова за тишина. Всички разговори утихнаха и тогава Клавдия чу тиха, далечна врява, идваща откъм мрака на дърветата. Отначало помисли, че това са готови да нападнат въоръжени мъже, докато не чу звънтенето от сблъскващи се оръжия и слаби викове, и не погледна към горящия светлик сред дърветата. В горите, стигащи до брега, се водеше яростна битка, войн срещу войн, в катраненочерния мрак на нощта.
— Пипнахме ги! — извика Елена — Момчетата ми ги пипнаха в тъмнината сред дърветата. За тях това е Германия, а врагът са легионите на Вар49.
— Лоша поличба е да се говори за това! — заекна неясно Крис. Веднага му заповядаха да млъкне.
— Скъпа майко! — обади се дрезгаво Константин. — Искам обяснение, искам вино или и двете!
Императорът щеше да продължи, но врявата от битката започна да се чува по-отчетливо. Клавдия разбра защо никой във вилата не беше чул шума от сражението. Германците на Бур навярно бяха хванали в капан враговете дълбоко в горите и ги бяха подгонили обратно към брега. Наред с това оцени и колебанието на Елена да сподели с някого това, което знаеше за нападението или да нареди да се изпратят императорските войски. Умиращите в гората мъже бяха доведени тук от предател, истинският враг беше вътре. Константин бе император, защото войниците му го бяха приветствали като император. Нямаше да е първият, когото приближените са свалили от престола. По този въпрос Елена беше дала своите нареждания на сина си, посочвайки, че в действителност всеки убит император е загинал от ръцете на своите най-доверени хора.
— Ще повърна! — изплака Крис. — Сякаш съм на палубата на кораб!
Клавдия гледаше как дебелият управител се втурна надолу по стълбите към градината, където императорският гарнизон започваше да се събира под командването на офицерите си. Той се насочи към храстите и Клавдия се запита дали е заговорничил. Императрицата сочеше към едно място, където в тъмнината се открои огнен език.
— Някой е донесъл съд с масло или ведро с катран! — прошепна Елена.
Врявата и виковете започнаха да стихват. Клавдия се облегна на стената и се загледа в нощта, чиято тишина изведнъж се наруши от странно монотонно пеене. Тя разпозна любимата бойна песен на наемниците. Откъм дърветата се появиха странни фигури, които бежешком се насочиха към портата; други с факли в ръцете пристъпваха по-бавно зад тях. Някои танцуваха като демони в светлината, въртяха се, подскачаха и размахваха вързопи в ръцете си. Когато наближиха, Клавдия разбра, че това всъщност са отсечени глави. От гората като истински потоп нахлуха още наемници. Охраняващият портите Бур сега тръгна да поздрави другарите си, които се скупчиха под защитната стена и с обожание се вторачиха в своята господарка. Те я поздравяваха с удари на мечове, с въодушевени викове и екзалтирани танци, като през цялото време разтърсваха кървавите си трофеи. След тази група се появиха още германци и Клавдия видя, че водят със себе си неколцина пленници.
49
Вар (ок. 53 г. пр. Хр. — 9 г. след Хр.), римски военачалник, претърпял съкрушително поражение в Тевтобургската гора от германските племена начело с Арминий, които успели да пленят триричеки знамена. Завършил живота си със самоубийство. — (Бел.прев.)