Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
Облегната на стената, с лице и рамене, озарени от пламтящата факла, носена от сина й, августата вдигна ръце в поздрав и извика, че те са орда грубияни, но че тя ги обича от сърце.
— Пуснете ги вътре! — въздъхна Елена и се отдели от стената. — Нека милите момчета влязат. Дайте им да ядат и пият, колкото поискат, а сетне да вървят по леглата си.
Портите се отвориха и германците нахлуха вътре. Елена заяви, че повече не може да издържа на поздравите им.
— Сега е време да помислим и да поговорим! — рязко продължи тя. — Клавдия, стой до мен. Сине, благодари на момчетата. Кажи им, че целуваш и прегръщаш всеки от тях поотделно, обещай им прясно месо и огромни чаши вино. Заповядай на Бур да доведе пленниците в съвещателната зала.
След малко, седнала в кресло до сина си и със сгушената до нея Клавдия, Елена очакваше пристигането на Бур и неговите пленници. Руфин, Крис и Силвестър също бяха поканени в тази великолепна зала, украсена с изписани по стените под купола на тавана й сцени из римската история, а звездите от мазилката се отразяваха в блясъка на мраморния под. Капаците на прозорците не бяха спуснати и тъй като хипокаустът50 беше изключен за през лятото, залата се отопляваше от мангали с разпалени въглени и се осветляваше от безброй лампи, за които се грижеше един роб. На вратата пазеха Гай и офицерите му. Те отстъпиха, когато Бур и пленниците му пристъпиха в залата.
Варварите имаха свиреп и страховит вид с рошавите си коси и бради, с техните още зацапани с кръв лица, ръце и оръжия. Те влачеха пленниците, ранени и мръсни млади мъже, които бяха съблекли по долни дрехи и бяха вързали ръцете им на гърба. Принудиха ги да коленичат и да съобщят имената и чина си. Единият беше прост войник, другите двама офицери, декуриони51 от гарнизона в Атина.
Елена заповяда на Бур да докладва и го предупреди да не се хвали. Германецът се подчини и описа как нападателите направили грешката да тръгнат по онази пътека. Той избил изоставащите, заобиколил изкачващите се в редица по един, заповядал обща атака и устроил кърваво клане. Някои от нападателите побягнали обратно към брега, където галерата им била защитавана от войници с лъкове. Бур не искал да излага повече хората си на опасност и те се оттеглили, за да видят от пясъчните хълмове как галерата с екипажа отплува в морето.
— А тя беше ли пристанала на брега? — настойчиво попита Константин.
— Не, господарю — поклати отрицателно глава Бур — Вече я бяха изтеглили обратно във водата. Беше твърде опасно да ги нападнем.
Елена се обърна към пленниците, но те можаха да й кажат много малко. Описаха как галерата се отделила от главната бойна флотилия и се спотайвала край италианския бряг, докато капитанът повел съда към сушата. Било им заповядано да нападнат и нищо повече.
— Убийте ги! — изфъфли Крис. — Изведете ги навън и ги разпънете на кръст!
Елена вдигна ръка. Изправи се от креслото и се приведе към пленниците.
— Римски граждани ли сте? — запита тя.
Двамата офицери кимнаха, но войникът се оказа обикновен наемник.
Елена свали сребърна брошка от дрехата си. Прошепна нещо на сина си, който се засмя и кимна в знак на съгласие, сетне подаде брошката на Бур.
— Разчупи я на две! — заповяда тя — Хайде — подкани го тя, — направи каквото ти казвам!
Германецът пое брошката, счупи я и върна двете парчета на Елена. Тя се наведе пред единия от офицерите и остави половинката на пода пред него.
— Вие няма да умрете! — произнесе тя — Ще ви изкъпят и нахранят, ще ви дадат нови дрехи, топло ядене и мека слама за постеля. Утре сутринта наемниците ми ще ви отведат до най-близкото пристанище. Можете да вземете който кораб пожелаете, за да се върнете в Коринт или Пирея при едно условие: ще кажете на Лициний, че нападението не е успяло и че аз ще унищожа предателя. Ще му предадете подарък, половината от тази сребърна брошка, и ще му кажете да не забравя, че един ден синът ми ще пристигне да си поиска половинката.
Глава осма
Quod di omen avertant.
Нека боговете предотвратят лошата поличба.