Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Мари отвори очи, стаята бе празна, но тя знаеше, че отвън стои пост — чула бе китайският майор да му дава инструкции. Никой не биваше да влиза при нея освен английския лекар и две определени сестри, които пазачът познаваше и които щяха да дежурят до сутринта. Тя знаеше правилата и благодарение на познанията си можеше да победи похитителите.
Седна в леглото. „Господи, умирам от глад“ — каза си и с мрачна насмешка си представи как ще разпитват съседите й в Мейн за нейния лекуващ лекар. Почти не познаваше съседите си, а и нямаше свой лекар. В университетския град бяха живели по-малко от три месеца и при хилядите грижи, свързани с новия дом, изобщо не бе успяла да помисли за лекар. Та нали цели осем месеца бяха живели с лекари и с изключение на Мо Панов цялото им съсловие й бе опротивяло до смърт.
„Дърветата, Дейвид! Моето любимо дърво — кленът. Кленовото листо, Дейвид! Консулството, любими мой!“ Чакаше я работа. Пресегна се и натисна бутона над леглото, за да извика сестрата. Две минути по-късно вратата се отвори и влезе китайка на средна възраст с колосана снежнобяла униформа.
— С какво мога да ви бъда полезна? — попита любезно на английски с приятен мек изговор.
— Чувствам се ужасно изморена, а не мога да заспя. Бихте ли ми дали някакво хапче за сън?
— Ще попитам лекаря, той още е тук. Сигурна съм, че ще ви разреши.
Щом сестрата излезе, Мари веднага стана от леглото. Отиде до вратата и я отвори рязко, като стресна мускулестия млад пазач, седнал на стол вдясно.
— Да, госпожо… — скочи младежът.
— Шшшт — постави пръст на устните си Мари. — Влез тук! Бързо!
Стъписан, младият китаец я последва в стаята. Тя изтича до леглото и легна, но без да дръпне завивките. Вдигна леко рамо и прекалено широката й нощница се свлече надолу и откри наполовина гърдите й.
— Ела тук — прошепна тя. — Не искам никой да ме чуе.
— Но какво има, госпожо? — попита пазачът, като се опитваше да не поглежда към разголеното й тяло, приковал поглед към лицето и дългата кестенява коса. Пристъпи още малко напред, но се постара да остане на разстояние. — Вратата е затворена. Никой няма да ви чуе.
— Искам ти да… — шепотът й бе почти недоловим.
— Дори и аз не ви чувам, госпожо… — Мъжът дойде по-близо.
— Ти си най-симпатичният от колегите си. Много си добър към мен.
— Няма причина да не е тъй, госпожо.
— Знаеш ли защо ме държат тук?
— Заради вашата собствена сигурност — излъга пазачът с каменно лице.
— Разбирам. — Мари чу стъпки, които приближаваха към стаята й. Извърна се настрани, нощницата се отметна и разголи краката й.
Вратата се отвори и влезе сестрата китайка. Тя възкликна, стъписана от открилата се пред очите й картина, изтълкувана незабавно като непристойна сцена. Насочи укорен поглед към смутения пазач, додето Мари прикри разголеното си тяло.
— Учудих се, че не си отвън.
— Дамата искаше да говори с мен — отвърна младежът и отстъпи назад.
Медицинската сестра бързо погледна Мари.
— Истина ли е?
— Щом той така казва.
— Но това е глупаво — измърмори мускулестото момче, като отиде до вратата и я отвори. — Дамата не е добре — добави той. — Не знае какво говори. Явно не е на себе си.
Погледът на сестрата отново се върна към Мари.
— Добре ли се чувствате? — попита тя.
— Аз съм на себе си и много добре зная какво говоря. Просто съм длъжна да се подчинявам на заповедите. — Мари замълча, сетне продължи: — Когато оня грамаден майор си тръгне от болницата, елате при мен. Имам да ви кажа нещо.