Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Имате много врагове.
— Защото бизнесът ми се разраства непрестанно.
— Научих, че и мъжът, убит не от мен в Макао, не бил дребна риба.
— Колкото и странно да е — рече банкерът, като задиша ускорено и стисна облегалката на стола в опит да се овладее, — ние с него не бяхме врагове. В някои области интересите ни се преплитаха. Именно така той се запозна със съпругата ми.
— Колко удобно! Това наричам аз съвместна експлоатация.
— Държите се оскърбително.
— Не аз съм създал правилата в тая игра — отвърна Борн, насочил студен поглед към китаеца. — Да се върнем на въпроса. Моята съпруга е жива и аз си я искам обратно, без косъм да е паднал от главата й. Само ако някой я пипне с пръст, вашият терорист ще ви изглежда като кротко агънце пред мен.
— Не сте в положение да отправяте заплахи, господин Уеб.
— Уеб наистина не е — съгласи се най-преследваният някога мъж в Азия и Европа. — Но Борн не се спира пред нищо.
Китаецът, втренчил се в Джейсън, бавно кимна и сведе очи под острия поглед на Уеб.
— Дързостта ви не отстъпва на вашата самомнителност. Но ето какво се иска от вас. Задачата е много проста. — Банкерът внезапно сви дясната си ръка в юмрук, който стовари по крехката рамка на стола. — Имам доказателства срещу враговете си! — викна той, а очите му гневно засвяткаха помежду тесните цепки в подпухналата плът. — И единственото, което ще ме задоволи, е да доведете оня самозванец, който доста убедително се кичи с името ви! Искам го тук пред мен, да се гърчи в агония, докато усеща как животът го напуска, и да ми каже всичко, което искам да зная. Доведете ми го, Джейсън Борн! — Банкерът дълбоко пое дъх, после добави по-тихо: — Тогава и само тогава можете отново да получите жена си.
Една минута Уеб го гледа в мълчание.
— Какво ви кара да мислите, че мога да го направя? — най-сетне попита той.
— Кой би се справил по-добре от истинския Джейсън Борн? Той ви е проучвал. Анализирал е методите ви, вашите техники. Как иначе би могъл да се представи за вас? Хванете го чрез тактиката, създадена от вас самия.
— Мислите, че е така просто?
— Ще ви се окаже съдействие. Ще ви дам имена и описания на хора, за които съм сигурен, че са свързани с този нов убиец.
— В Макао ли?
— За нищо на света в Макао. Никаква връзка не бива да се прави с инцидента в хотел „Лисабон“. Тая история е приключена, вие нищо не знаете за нея. Вашите действия по никой начин не би трябвало да сочат към мен. Аз и вие нямаме нищо общо! Ако се разкриете, вие преследвате човек, отнел самоличността ви. Действайте единствено в името на самозащитата, което е съвсем естествено при дадените обстоятелства.
— Мислех, че искате доказателство…
— То ще дойде, когато ми доведете самозванеца! — викна банкерът.
— Щом не е в Макао, къде тогава?
— Тук, в Кулон. В задната стаичка на едно кабаре бяха убити петима души, сред тях един банкер, не по-малко влиятелен от мен, и трима други, чиито имена не бяха назовани. Очевидно по решение на правителството. Така и не разбрах кои точно са били.
— Но знаете кой е петият — подхвърли Борн.
— Той работеше за мен. На онова съвещание ме заместваше. Ако бях отишъл, и аз щях да стана жертва на фалшивия Борн. Ето защо ще започнете тук, в Кулон. Ще ви дам имената на двамата мъртъвци, които са известни, а също и на техните врагове, сега вече мои врагове. И едно последно предупреждение, господин Борн. Ако се опитате да откриете кой съм, жена ви незабавно ще умре.
— А веднага след нея и вие. Дайте ми имената.
— На това листче са — каза човекът, представящ се под името Яо Минг, и бръкна в джоба на бялата си копринена жилетка. — Няма смисъл да издирвате пишещата машина, написано е в една кантора за услуги.
— Бих си губил времето — отвърна Борн, като взе листчето. — В Хонконг сигурно има двайсет милиона пишещи машини.
— Но не чак толкова богаташи от моя ранг.
— Това ще го запомня.
— Не се и съмнявам.
— Как да се свържа с вас?
— Никак. Никога. Тази среща не се е състояла.
— Защо тогава се видяхме? Да речем, че успея да пипна оня кретен, нарекъл се Джейсън Борн. А това е под голям въпрос. Какво да правя с него? Да го оставя на стълбите в Уолд Сити ли?
— Чудесно би било. Няма да му обърнат и нула внимание, освен че ще преровят джобовете му.
— Държа да имам желязна гаранция. Искам да получа обратно жена си.
— И каква гаранция би ви се сторила уместна?
— Първо да я чуя по телефона, за да се убедя, че нищо не сте й сторили, а после да я видя как върви по улицата сама, по своя воля, непридружавана от никого.
— Джейсън Борн ли го казва?
— Той същият.
— Добре. В Хонконг сме постигнали големи успехи в електрониката. В долния край на този лист е посочен телефонен номер, можете да се обадите на него, но едва когато самозванецът е вече в ръцете ви, и да повторите няколко пъти думите „жената змия“…