Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Лесно може да се уреди, но не вярвам, че той ще рискува живота на жена си. Един информатор в хотела или в полицията — и съпругата му е мъртва. Едва ли би предприел подобна крачка.
— Колкото и да е малка вероятността, не бива да я пренебрегваме. Ако узнае, че отново е използван, последиците ще са страшни. Честно казано, насочи ли се към Макао, вече ще представлява заплаха за нас. Вредата, която ще ни нанесе, ще е по-голяма от евентуалните предимства от присъствието му тук.
— Значи да се премахне? — попита простичко майорът.
— Не мога да използвам тази дума.
— Едва ли ще ти се наложи. Бях много убедителен. Блъсках с юмрук и крещях по най-автентичен начин. Открих, че имам драматичен талант.
— Добре си се справил. И така, той вече разполага с имената.
— Истинските имена, Едуард. Едни от най-зловредните елементи от подземния свят на Хонконг, които се занимават с нечисти и опасни сделки. Ако изобщо има хора тук, на които да е известен оня убиец самозванец, те несъмнено са в списъка.
— Значи пристъпваме към втората фаза. Добре. — Макалистър си погледна часовника. — Господи, колко е късно вече. Прекарал си тежък ден. Не беше нужно още тази вечер да връщаш часовника.
— Така и предполагах.
— Тогава защо побърза да дойдеш?
— Не искам да те обременявам още повече, но може да се сблъскаме с непредвиден проблем. Глупаво бе от наша страна да не се досетим.
— За какво?
— Жената може би е болна. Съпругът й го е усетил, докато е разговарял с нея.
— Имаш предвид сериозно заболяване?
— Лекарят не го изключва.
— Лекар ли?
— Нямаше смисъл да те тревожим. Преди няколко дни повиках наш лекар, надежден човек. Тя не се хранеше и се оплакваше от световъртеж. Според доктора можело да е депресия или дори вирус. Но няма подобрение. Напротив, състоянието й бързо се влошава. Изгубила е всякаква жизненост, изпада в конвулсии, а и разсъдъкът й като че ли се е помътил. Променила се е до неузнаваемост.
— Да, при срещата ни създаде у мен съвсем друго впечатление — промълви загрижено американецът. — Какво може да се направи?
— Лекарят настоява незабавно да я пратим в болница за изследвания.
— Господи! И дума не може да става.
Китаецът се изправи и бавно се приближи до бюрото.
— Едуард — тихо изрече той, — не познавам мащаба на тази операция, но някои елементарни заключения са ми ясни. Боя се, че ще трябва да ти задам въпроса: какво ще стане с Дейвид Уеб, ако жена му е сериозно болна? Какво ще се случи с вашия Джейсън Борн, ако тя умре?
12.
— Нужен ми е медицинският й картон, и то колкото е възможно по-скоро, майоре. Това е заповед на запасен лейтенант от Медицинския корпус на Нейно величество.
„Английският лекар, който ме прегледа. Много възпитан, но студен човек, подозирам, че е отличен специалист. Той е объркан. Това е чудесно.“
— Ще ви го доставим, има начин. Казвате, че не можела да си спомни името на лекаря си.
„А това е едрият китаец, който е винаги толкова вежлив, че чак сервилен, но сърдечен. Той и хората му се държат мило с мен. Изпълнява заповеди. Те всички изпълняват заповеди, но не знаят защо.“
— Дори в моментите, когато съзнанието й се прояснява, паметта й е несигурна, а това е доста тревожно. Възможно е да става дума за защитен механизъм, сочещ, че тя си дава сметка за прогресивно заболяване, което иска да изключи от съзнанието си.
— Тя не е от този тип, докторе. Силна жена е.
— Психологическата сила е относителна, майоре. Често най-силните сред нас се противят на мисълта, че са смъртни. Егото ни я изключва. Намерете ми картона й. Трябва да го имам.
— Един човек ще позвъни във Вашингтон, а там ще направят нужното. Знаят адреса й и за броени минути ще се свържат със съседите й. Все някой ще ни насочи към лекаря й.
— Нека ни го изпратят по сателита, разполагаме с необходимата апаратура за приемане.
— Всяка предадена информация трябва да се получи в нашите служби.
— Тогава ще дойда с вас, изчакайте ме няколко минути.
— Изплашен сте, нали, докторе?
— Всяко неврологично отклонение дава повод за тревога, майоре. Ако хората ви действат бързо, може би ще успея лично да разговарям с лекаря й. Това е най-доброто в случая.
— Нищо ли не открихте при прегледа?
— Само вероятности, нищо конкретно. На едно място чувства болка, на друго — не. Наредих утре да й направят ехография.
— Значи наистина сте изплашен.
— Ужасен съм, майоре.
„О, вие реагирате точно както искам. Господи, колко съм гладна само! Пет часа без прекъсване ще се тъпча, щом се измъкна оттук, а ще се измъкна, кълна се! Дейвид, разбра ли ме? Успя ли да разтълкуваш какво ти казвам? Тъмните дървета са кленове; те са толкова широко разпространени, скъпи. Не можеш да ги сбъркаш. Кленовият лист означава Канада. Посолството! Тук, в Хонконг, то е консулство! Ето това правих в Париж, любими! Тогава беше ужасно, но тук няма да е тъй. Все ще има някой познат. В Отава обучавах дипломатически кадри, които получиха назначения по цял свят. Твоята памет е замъглена, мили, но не и моята… Трябва да разбереш, Дейвид, че хората, с които се занимавах тогава, не са толкова различни от тези, които ме държат в плен сега. В някои отношения, разбира се, те са роботи, но все пак остават индивиди, които разсъждават и се питат защо ги карат да вършат едни или други неща. Тъй или иначе, те следват нарежданията, защото в противен случая биха получили лоша характеристика, а това е едва ли не по-неприятно от уволнението, защото изключва всякакво повишение. Те са много внимателни с мен, много добри, сякаш се притесняват от възложената им задача, но въпреки всичко ще я изпълнят. Смятат, че съм болна, и са сериозно загрижени за мен. Те не са престъпници или убийци, скъпи мой Дейвид. Те са бюрократи, които се опитват да напипат вярната посока. Тази невероятна история носи печата на ПРАВИТЕЛСТВО. Знам го! С тоя тип хора съм работила години. Аз също бях една от тях.“