Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
„Гледай внимателно. Ще намериш нещо, което да използваш.“
Намери го. До мивката висеше кърпа за ръце. Тя я дръпна, вдигна косата си и я уви с кърпата. Видът й сигурно бе глупав, но отдалеч можеше да се приеме, че е с някакъв тюрбан. Мари прибра собствените си дрехи от гардероба, отиде до вратата и я открехна само на сантиметър. Две сестри, разговарящи помежду си, се отдалечаваха към офиса си; трета излезе от килера за бельо с няколко чаршафа в ръце. „Най-чистото бягство е това, което се извършва на етапи. Използвай суматохата за своя изгода.“
Мари се измъкна от стаята и притича през коридора до килера за бельо. Влезе вътре и се затвори. Миг по-късно се вкамени от гневен женски крясък, изпълнил коридора.
— Пазачът! — крещеше китайката на английски. — Къде е оня мръсник?
Мари надзърна предпазливо в коридора и видя как три сестри нахлуха в болничната й стая.
— Не те ли е срам? Дори дрехите си си свалил! Животно такова! Погледнете в банята.
— Ти си виновна — извиси разтреперан глас пазачът. — Ти я остави да избяга! Ще докладвам на началниците.
— Пусни ме, негоднико! Какви ги приказваш?
— Ти си комунистка!
Мари се измъкна от килера, преметнала купчина хавлиени кърпи на рамо, и изтича в съседния коридор към знака „Изход“.
— Обадете се на майор Лин! Хванах комунистическа шпионка.
— Звънете в полицията! Той е сексуален маниак.
Мари изтича към най-тъмната част на паркинга и задъхана се сгуши между две коли. Трябваше да размисли, да прецени ситуацията. Сега не биваше да допуска грешки. Пусна на земята кърпите и дрехите си и се зае да рови в джобовете на пазача. Намери портфейла, който търсеше. В него имаше малко повече от шестстотин хонконгски долара, които се равняваха на близо сто американски. Притесни се, че едва ще й стигнат за хотелска стая, но тогава видя кредитната карта, издадена от кулонската банка. Взе парите и картата, пъхна портфейла обратно в джобовете и се зае с трудната задача да се преоблече в скривалището си, додето в същото време разглеждаше околните улици. За нейно облекчение те не бяха многолюдни; тъкмо тълпата щеше да осигури непосредствената й сигурност.
В този миг от портала към паркинга с висока скорост се зададе лек автомобил. Спирачките му рязко изскърцаха пред входа за реанимацията. Отвътре изскочиха едрият китайски майор и лекарят. Щом ги видя да влизат в сградата, Мари тичешком прекоси паркинга и се озова на улицата.
Вървяла бе с часове; отби се в толкова много закусвални, че накрая й се повдигаше само като си помислеше за сандвич. В последната влезе в дамската тоалетна и се погледна в огледалото. Бе отслабнала и под очите й имаше тъмни кръгове, но все пак не изглеждаше зле. Ала тая проклета коса! Навярно вече я търсят из цял Хонконг и в описанието й на първо място сигурно фигурираха ръстът и косата й. За първото нищо не можеше да стори, но колкото до косата, с лекота щеше да я промени напълно.
Влезе в една дрогерия и си купи няколко фиби и шноли. После си спомни какво я бе накарал да стори Джейсън в Париж, когато снимката й се появи във вестниците. Прибра косата си в стегнат кок на тила. В резултат чертите на лицето й се изостриха и то изглеждаше съвсем различно, особено както бе поизпито и без грим. Тъкмо този ефект бе търсил Джейсън… Дейвид… в Париж… Не, каза си, това в Париж не бе Дейвид. Бе Джейсън Борн.
— Защо го правите, госпожице? — попита момичето, застанало зад щанда близо до огледалото. — Имате толкова красива коса.
— Омръзна ми да я реша непрекъснато.
Мари излезе от дрогерията, купи си сандали без ток от една сергия, а от друга евтина ръчна чанта. Бяха й останали още четирийсет и пет американски долара, а нямаше представа къде ще пренощува. Не биваше още да ходи в консулството. Не и в този късен час. Канадка, пристигаща там след полунощ, щеше да предизвика ненужна суматоха сред персонала. А и още не беше измислила какво да каже. Но къде да иде? Нужно й бе да поспи… „Не предприемай нищо, когато си изтощена. Лесно можеш да допуснеш грешка. Почивката е оръжие. Не го забравяй.“
В този момент вниманието й бе привлечено от шумна разправия на съседната сергия. Млада двойка американци с джинси оживено спореха с продавача за цената на някакви фланелки.
— И дума да не става — каза момчето. — Давам четири американски долара за шест парчета. Ако искаш.
— Ще приема, нямам изход. Но знайте, че ви правя подарък — рече амбулантният търговец и алчно сграбчи банкнотите.
— Ти си чудесен, Бъз! — възкликна момичето и целуна приятеля си. — Той и бездруго ще прибере четиристотин процента комисиона.