Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— „Медуза“ — прошепна Джейсън.
Богаташът повдигна вежди, но лицето му остана безизразно.
— Аз, естествено, имах предвид жената на пазара.
— Как пък не. Продължавайте.
— Както казах, повторете думите няколко пъти, докато чуете поредица от щраквания в слушалката…
— Докато се избира друг номер или номера — отново го прекъсна Борн.
— В общи линии, да — съгласи се банкерът. — Звуците „ж“ и „з“ задействат системата. Гениално, нали?
— Това се нарича рецептивно програмиране, прибори, активирани от определени звуци.
— След като не сте впечатлен, нека наблегна на условието, при което можете да се обадите. От това зависи съдбата на жена ви. Надявам се, че сега вече ви направих впечатление. Пак повтарям, трябва да се обадите, когато сте готов да предадете самозванеца за броени минути. В случай, че не изпълните това, в крайбрежните води ще открият трупа на обезобразена бяла жена. Стана ли ви ясно?
Като преглътна, за да потисне влудяващия го страх и гнева, съжителстващ с него, Борн изрече сухо:
— Условието е разбрано. Сега вие проумейте моето. Когато и да стигнем до телефонното обаждане, ще искам да говоря със съпругата си. И не след броени минути, а след броени секунди. В противен случай в слушалката ще прозвучи пистолетен изстрел и вие ще знаете, че вашият убиец, тъй наречената ви награда, е вече на оня свят. Ще имате на разположение трийсет секунди.
— Условието ви е разбрано и ще бъде изпълнено. Смятам, че разговорът ни приключи, Джейсън Борн.
— Искам си пистолета. Взе го един от двамата, които излязоха.
— Ще си го получите на излизане.
— Той дали ще ме послуша?
— Не е нужно нищо да му казвате. Щом излизате оттук, значи трябва да ви го върне. На труповете не им трябва оръжие.
Внушителните богаташки къщи от екстравагантната колониална ера на Хонконг са разположени по хълмовете на града в квартал, наречен „Виктория Пийк“. Тук сред изискани градини се вият оградени от розови храсти пътеки и водят към веранди, от които богатите се наслаждават на красивата гледка на пристанището и на островите в далечината.
Една от къщите обаче се различаваше от останалите не по размери и разкош, нито по красотата на градината си; тя изглеждаше някак запусната и необитаема. Особено вечер, когато само в малко от многобройните стаи светеше и нито от прозорците, нито от градината долиташе шум. Ала от съседните къщи я открояваха най-вече мъжете, застанали до градинската врата, както и още неколцина като тях, които патрулираха покрай оградата отвътре. Бяха въоръжени, с маскировъчно облекло — американски морски пехотинци.
Имотът беше нает от Консулството на Съединените щати по предписание на Съвета за национална сигурност. На различните въпроси консулството щеше да отговаря само, че през следващия месец в колонията се очакват многобройни визити на правителствени лица и индустриалци и къщата е наета за техни нужди, като мерките за сигурност са нормалните, прилагани при подобни високопоставени гости. Всъщност консулството наистина не знаеше нищо повече, ала някои посветени служители от специалния британски отдел МИ-6 разполагаха с известна информация, тъй като сътрудничеството им се смяташе за необходимо и бе разрешено от Лондон. Ала дори и на тях сведенията се подаваха само при нужда да се действа. Високопоставените служители и от двете правителства, включително най-близките съветници на президента и министър-председателя бяха единодушни: всякакви разкрития по отношение на истинското предназначение на къщата във „Виктория Пийк“ можеха да имат катастрофални последици за Далечния изток и за целия свят. Тя бе секретният щаб на една толкова деликатна операция, че дори президентът и министър-председателят не бяха наясно с всички подробности, а само с крайните цели.
Към входа се приближи малка кола. Мигом бяха включени мощни прожектори и шофьорът заслепен вдигна лакът да закрие очите си. От двете страни на автомобила изневиделица се озоваха двама морски пехотинци с насочени оръжия.
— Досега вече трябва да сте запомнили колата, момчета — каза едрият китаец в бял копринен костюм през спуснатото стъкло.
— Познаваме колата, майор Лин — отвърна ефрейторът отляво. — Просто проверяваме шофьора.
— Кой би могъл да ме уподоби? — пошегува се грамадният майор.
— Дийн, сър, човека планина — обади се другият войник.
— О, да, спомням си. Американският боец.