Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Съжалявам, не мога. Трябва да си почивате. Ето ви успокоителното. Виждам, че имате вода.
— Но вие сте жена — настоя Мари и се взря настойчиво в сестрата.
— Да — безизразно се съгласи китайката. Остави хапчето на нощното шкафче и се отправи към вратата. На прага се обърна, изгледа изпитателно пациентката и излезе.
Мари бързо скочи от леглото, изтича безшумно до вратата и прилепи ухо. В коридора се водеше приглушен и бърз разговор на китайски. Макар да не разбираше думите, вече бе ясно, че е посяла семето на съмнението.
После отиде до гардероба и го отвори. Малкото вещи, които й бяха купили в Хонконг, бяха останали в апартамента, панталоните, блузата и обувките, с които бе дошла в болницата, си стояха вътре. На никого не бе хрумнало да ги вземе. И защо да си правят този труд, за тях тя бе една много болна жена. Непрестанното й треперене и спазмите ги бяха убедили в това. Колко добре би я разбрал Джейсън Борн. Приближи се замислено до прозореца и вдигна белите транспаранти. Отвън бе нощ. Ослепителните разноцветни светлини на Хонконг озаряваха небето, а тя самата бе по-близо до небето, отколкото до земята. Както би казал Дейвид, или по-скоро Джейсън: „Така да бъде. Вратата. Коридорът.“
Така да бъде.
Погледът й напрегнато обходи стаята. Отиде и до банята; там нямаше нищо особено освен пликче санитарни салфетки, надписани на четири езика с указание какво да не се прави с тях. Отново се върна в стаята. Какво търсеше всъщност? Не й бе ясно, но тъй или иначе, не го откриваше.
„Гледай внимателно. Ще намериш нещо, което да използваш.“ Думи на Джейсън, не на Дейвид. И тогава видя предмета.
На някои болнични легла — а това беше от тях — отстрани има подвижна ръчка, която ги издига или смъква. Мари много добре знаеше как се борави с нея. Когато Дейвид се съвземаше от раните, получени на „Тредстоун 71“, поддържаха живота му чрез системи. Мари знаеше как се сваля ръчката, а веднъж отделена, тя си беше най-обикновено парче извито желязо.
Махна я сръчно, отново легна в леглото и скри дръжката под завивката. В коридора се чуваха шумове. Мари погледна часовника на нощното шкафче. Бяха минали шестнайсет минути. Когато сестрата влезе, двете ръце на „болната“ лежаха спокойно над завивката, а клепачите й бяха натежали, сякаш всеки миг щеше да заспи.
— Е, добре, скъпа — рече жената и приближи до средата на стаята. — Няма да отричам, че наистина съм загрижена за вас. Ала не мога да пренебрегна строгите нареждания. Майорът и вашият лекар си тръгнаха. Какво искахте да ми кажете?
— Не сега — прошепна Мари. — Толкова съм уморена. Взех си приспивателното.
— Да не би да е за пазача отвън?
— Той е извратен… Никога не ме е докоснал… Все ми е едно. Носи ми разни неща… Много съм уморена.
— Как така „извратен“?
— Той… обича да гледа жените… Когато спя, това не ми пречи. — Мари затвори очи.
— Мръсник — процеди сестрата на китайски.
После бързо излезе от стаята и се изправи пред пазача.
— Жената е заспала! Разбираш ли ме какво ти казвам?
— Слава Богу! Много се радвам.
— Казва, че не си я докосвал.
— Не съм си го и помислял дори.
— Не си го помисляй и сега.
— Аз си гледам работата и не е нужно разни сестри да ми се разпореждат.
— Още утре ще говоря с майор Лин Уенцзу!
Сестрата гневно стрелна младежа и се отдалечи, чаткайки остро с токчетата си.
— Хей ти! — шепотът долетя от леко открехнатата врата на Мари. — Каква е тая сестра? Какво иска?
— Мислех, че спите, госпожо… — промълви озадачен пазачът.
— Тя каза, че пак ще се върне! Че има свързващи врати, които водят към другите стаи. Нали разбираш какво означава това.
— Не разбирам нито вас, нито нея, госпожо — безпомощно поклати глава младежът.
— Ела бързо вътре. Според мен тя е комунистка! От Пекин е!
— Какво говорите!
— Няма да тръгна с нея.
Пазачът влезе и в този момент вратата се затръшна зад гърба му. Стаята бе тъмна, само от банята се процеждаше лъч светлина. Силуетът на мъжа се различаваше ясно, ала той не я виждаше.
— Къде сте, госпожо? Успокойте се. Тя никъде няма да ви отведе…
Пазачът не можа да продължи. Мари го удари в тила с желязната ръчка с природната сила на момиче, отраснало в ранчо и навикнало да се справя с едрите породисти животни. Коленете на китаеца се подгънаха и той рухна на пода. Мари коленичи до него и бързо го разсъблече. Младежът бе мускулест наистина, но не едър, а тя бе висока за жена. Дрехите горе-долу й бяха по мярка, обувките също, но проблемът бе в косата й.