Превъзходството на Борн

Ресторантът по нищо не се различаваше от изисканите заведения в стил рококо в самото сърце на Париж. Дискретни аплици по стените, свещи върху масите със снежнобели ленени покривки, най-фини сребърни прибори и скъп кристал.

— За съжаление няма свободни маси тази вечер, мосю — посрещна го метр д’отелът. Той бе единственият истински французин тук.

— Казаха ми да питам за Жианг Ю — отвърна Борн и показа банкнота от сто американски долара. — Мислите ли, че той би уредил нещо, ако това стигне до него?

— Ще го уредя аз, мосю . — Метр д’отелът сръчно пое ръката на Джейсън и прибра банкнотата. — Жианг Ю е много почитан тук, но гостите подбирам аз. Вие имате вид на приятен и изискан човек. Насам, мосю.

Вечерята така и не се състоя; събитията се развиха твърде бързо. Минути след като сервираха питието на Борн, до масата му се появи строен китаец в черен костюм.

— Питали сте за мен — рече управителят, изпитателно вгледан в лицето на Джейсън. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Най-напред с това да седнете.

— Не е прието да се сяда при гостите, сър.

— Няма нищо нередно, след като собственикът сте вие. Седнете, моля.

— Това да не е някаква досадна проверка от данъчната служба? Ако е тъй, надявам се да харесате вечерята, за която ще си платите. Сметките ми са чисти и точни.

— Изглежда, не сте ме слушали внимателно, щом сте ме взели за британец, и ако с това „досадна“ искате да кажете, че половин милион долара ви отегчават, вървете си, а аз ще похапна с удоволствие.

— Кой ви изпраща? — тихо попита китаецът и седна на масата.

— Нека аз първо ви задам въпрос — рече Джейсън. — Харесвате ли нашите американски филми и по-точно уестърните?

— Разбира се, американските филми са чудесни, а особено много се възхищавам на старите ви уестърни. Възмездието е представено тъй поетично, насилието е морално оправдано.

— Чудесно, защото сега сте участник в точно такъв уестърн.

— Не ви разбирам.

— Под масата държа първокласно оръжие. Насочено е между краката ви. — За част от секундата Джейсън повдигна покривката, показа дулото на пистолета и в миг отново го скри. — Снабден е със заглушител, който уподобява шума от изстрела на изгърмяла тапа шампанско. Само дето пораженията са по-сериозни.

— Вие работите за Специалния отдел — промълви китаецът, вкаменен от ужас.

— Работя единствено за себе си.

— Значи не става въпрос за никакви половин милион долара.

— Вие сам можете да определите колко струва животът ви.

— Но защо аз?

— Защото сте на мушка — искрено му отвърна Джейсън.

— Ще ме екзекутирате? — прошепна китаецът с изкривено лице.

— От вас зависи.

— Трябва да ви платя, за да не ме убиете ли?

— В известен смисъл, да.

— Не нося половин милион долара в джоба си! В цялото заведение няма толкова пари.

— Тогава вместо с пари ще платите с информация.

— Каква информация мога да имам аз? — възкликна китаецът, чийто ужас бе прераснал в паника. — Защо идвате при мен?

— Защото сте били в контакт с човека, когото търся. С наемния убиец, който нарича себе си Джейсън Борн.