![Господарят Демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/6/9/5/gospodaryat-demon-bg-download.jpg)
Господарят Демон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Линдскольд Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят Демон [bg]». Краткое содержание книги:
Почитателите на Зелазни, за които „Господарят на светлината“ е романът номер едно на гениалния писател, може би ще поставят този на второ място.
Ако някоя заблудена душа за пръв път чува името на Роджър Зелазни, нека започне пътя към дома с това великолепно произведение.
Той продължи да мърмори, но аз престанах да му обръщам внимание. Изпратих един слуга да събере парите и да ги приготви за момента, когато отново се върна на Земята.
Второто ценно откритие стана в моята стъкларска работилница. Това крило на двореца се оказа в далеч по-добро състояние, отколкото се бях надявал, може би защото ателиетата бяха отделени от останалата част — нищо повече от стандартни противопожарни мерки при работа с нагорещено стъкло или глина.
Следвайки феникса, двамата с Ли Пао престъпихме прага. Спрях, завладян от меланхолия — чувство, което познах по описанието му — и което ме напусна веднага щом съзрях онова, което все още се въргаляше на тезгяха.
Тя беше оранжева. И зелена. Една от най-добрите, които някога съм правил. Изработването й ми бе коствало приблизително сто и двайсет години почти непрестанни усилия. Бутилката, която бях завършил в нощта, когато загина Оли — недокосната и все така съвършена. Не можех да повярвам на невероятния си късмет. Ако Вис би склонила да ми остави само едно от моите творения, щях да я моля да е точно това. С нейна помощ и с драконовата купа на Ли Пао все още можехме да спечелим нашата необявена война.
— Кай Рен — прошепна Ли Пао. — Това да не е каквото си мисля, че е?
— Да. — Вдигнах бутилката и я завъртях към светлината, наслаждавайки се на разноцветните й отблясъци. — Не бях я докосвал след смъртта на Оли, сякаш вината се криеше в нея.
— Много е красива — промърмори Ли Пао, пропускайки деликатно да ми посочи, че това, което бях изпитвал, на човешки език се нарича тъга. Знаеше, че демоните не обичат да се чувстват безпомощни като хора. — Вълшебна ли е?
— И ние не сме я докосвали — произнесе в мислите ми слугата. — Враговете ви искаха да вземат всички ваши бутилки, но тази пропуснаха.
— Има ли и други?
— Не, господарю. Няма.
Поклатих разочаровано глава, а пръстите ми погалиха гладката стъклена повърхност. Вътре нямаше царство, нито дори някоя миниатюрна държава, затова пък се спотайваше грамадна сила. Увих я внимателно в коприна и памук и я поставих в едно обковано ковчеже.
— Най-добре да се връщаме при останалите — рекох. — Сигурно вече се безпокоят за нас. Последвайте ме, за да ви покажа моите спътници. Не бива да им причинявате нищо лошо, докато сме тук.
— Нима скоро ще си тръгнете, господарю? — попита учудено гласът.
— Да, за съжаление — отвърнах с горчивина. — Но ще се върна отново, за да възстановя това място. Тези, които го разрушиха, ще платят за злодеянията ся. Обещавам ви, че накрая всеки ще си получи заслуженото.
— Разбираме, господарки Демон. — Ако притежавах въображение, щях да се закълна, че в гласа на слугите се долавяха стаени сълзи.
Остана една последна задача, преди да напусна бутилката.
— Ще обсъждаме тактиката и стратегията, когато сме на безопасно място — заявих аз и прогоних с ръка всички предложения, с които се опитаха да ме засипят, когато се върнах в купола. — Ако Вис реши да счупи тази бутилка, няма никакъв начин да й попреча. Но ако си тръгнем незабавно, разполагам с нещо, което ще подобри значително положението ни в най-близко бъдеще.
Обясних им накратко как слугите са се опитали да защитават бутилката и по този начин са ускорили процеса на нейното разпадане.
— Просто не са имали друга възможност — рекох накрая. — За всеки случай, наредих им да преустановят извличането на ци от структурата на бутилката, но да я теглят с пълна сила от всеки, който дръзне да проникне отново без мое разрешение. Ала и това е само капка в морето. — Обърнах се към Сливка. — Искам да те наема като специалист.
— По фен шуй?
— Да. Ще ти платя, разбира се. Нападателите не са проявили интерес към парите ми, само към ценните вещи.
— Не желая да вземам пари от теб! — прекъсна ме ядосано Сливка.
— Но аз само искам да си вършиш работата.
— Ти спаси живота на дядо. Не зная още колко щеше да изкара, когато беше парализиран. Ти не само му върна тялото, но му даде и воля за живот.
— Но…
— Достатъчно!
Млъкнах, гонен от мисълта, че никога няма да мога да разбера хората. Ако изучаваш обществото им отвън, неминуемо ще стигнеш до извода, че единственото, което ги движи и направлява, са парите. Сетне неочаквано започват да проявяват странни признаци на идеализъм. Вероятно е така, защото са твърде емоционални създания.
Върнах се към темата, която обсъждахме.
— Можем ли да направим нещо с ресурсите, с които разполагаме, за да ускорим натрупването на позитивна ци?