Морският ястреб

Един роб постла килим, друг поднесе голям сребърен леген, в който трети наля вода. Пашата се изми, обърна се с лице към Мека и възхвали единния аллах, благия, милостивия, царя на същия ден, докато виковете на ходжите продължаваха да ехтят над града от минаре на минаре.

Когато се изправи след молитвата си, вънка се разнесоха бързи крачки и рязка заповед. Турските еничари от охраната на пашата, почти невидими с дългите си черни дрехи, пристъпиха напред да отговорят на тази заповед и да пресрещнат идващите.

От тъмния сводест вход на двора припламнаха фенери с поставени в тях мънички глинени светилници с фитил, натопен в овча лой. В очакване да научи кой е дошъл, Асад спря в подножието на бялото блестящо стълбище, а в това време от вратите и решетестите прозорци на двореца се разля светлина, която изпълни двора и заискри по мрамора.

Десетина нубийски копиеносци влязоха и се наредиха отстрани, а на осветеното място се появи внушителната, великолепно облечена фигура на Асадовия везир Цамани. След него се появи друга фигура с ризница, която леко подрънкваше и бляскаше при всяко движение.

— Мирът и благословията на пророка да пребъде с тебе, о, могъщи Асад! — бе поздравът на везира.

— Мир и на тебе, Цамани — бе отговорът. — Новини ли ми носиш?

— Велики и славни новини, о, прославений господарю! Сакр-ел-Бар се завърна.

— Слава на всевишния! — възкликна пашата с вдигнати нагоре ръце и в гласа му можеше безпогрешно да се долови вълнение.

Зад него се чуха леки стъпки и от вратата падна сянка. Той се обърна. Изящен юноша с чалма и златошита дреха му направи темане от най-горното стъпало. Когато се изправи, светлината на фенерите падна право върху лицето му и подчерта удивителната му бяла хубост — би могло да бъде лице на жена, толкова меко, закръглено и голобрадо бе то.

Асад се усмихна накриво в бялата си брада, понеже се досети, че момчето е било изпратено от вечно дебнещата си майка, за да научи кой е дошъл и какви новини е донесъл.

— Чу ли, Марзак? — рече той. — Сакр-ел-Бар се е завърнал.

— Надявам се, победоносно — излъга момъкът с непринуден вид.

— По-победоносно от всеки друг път — отговори Цамани. — Той влезе в пристанището по залез с два грамадни франкски кораба, които представляват най-малката част от донесената плячка.

— Велик е аллах! — с радост възкликна пашата след този отговор на коварните подстрекателства на сицилийската му съпруга. — Защо не дойде той с новините?

— Задълженията му още го задържат на борда, господарю — отвърна везирът. — Но е изпратил своя кехая Отмани да ти разкаже всичко.

— Бъди тройно добре дошъл, Отмани! — Пашата плесна с ръце и веднага няколко роби сложиха за него възглавница на земята. Той седна и посочи на Марзак място до себе си. — А сега разказвай!

И Отмани пристъпи напред и описа как бяха пътували до далечната Англия с пленения от Сакр-ел-Бар кораб по морета, които никой корсар досега не беше прекосявал, и как на връщане влезли в бой с холандски кораб, който ги превъзхождал по въоръжение и по брой на хората, как въпреки всичко Сакр-ел-Бар изтръгнал победата с помощта на аллаха, неговия закрилник, как му била нанесена рана, от която би трябвало да бъде сразен всеки освен чудотворно запазения за по-великата слава на исляма; разказа и за неизмеримото богатство на плячката, която щяла да бъде сложена пред краката на Асад в зори на другия ден, за да я раздели.