Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Как да е, все пак напредваше. Със задоволство отчете, че родовете се отнасяха само към живи същества, въпреки че и двете слънца бяха за граморите „той“. Но все по-силно подозираше, че граморската граматика изцяло е съставена от изключения. Накрая събра кураж да проговори.
Попита защо са го взели в колоната.
Отговорът не бе точно на въпроса, защото му обясниха, че отиват да се бият със сивите мъртваци, превзели Борея. Радослав мигом осъзна, че са го разбрали погрешно какво иска да знае. Не остана очарован и поиска да научи кое ги е накарало да си мислят, че копнее за сражения. Но от друга страна — целта му бе Борея, а сега се оказа, че армията се е насочила тъкмо натам.
Граморите наричаха въпросната територия и с още едно име, което Дичо си преведе като „Земемория“.
Вече все по-често се засичаха с други колони, прелитаха орлите и хвъркатите гемии. Появата им събуждаше задоволство сред племето, но и някакви необясними за Радослав опасения, а часовоите често гледаха към небето.
През една нощ, в близост до лагера минаха странни създания, от които грзутата загракаха уплашено и доста по-различно, отколкото при воя на върколаците, които на дневна светлина никак не ги стряскаха. Но сега подобните на грифони добичета завираха човки под каруците и граморите с мъка ги успокоиха. Не последва обаче сигнал за тревога и неизвестните зловещи съюзници преминаха, без да се задържат покрай стана.
Дичо надникна и се огледа, но освен едно неприятно излъчване и смътни сенки, не забеляза друго.
Никой от колоната не пожела да даде обяснения.
— Тварите на Нощта! — ограничиха се само с този лаконичен отговор.
Подир пладне колоната настигна пехотен отряд фамори. Сърцето на Радослав се сви.
Още по-късно се натъкнаха на прясна могила до друма, на чийто връх бе забучен черен щандарт, досущ мрачна църковна хоругва. Граморите отклониха очи и кръстосаха пръсти, докато я подминаваха. По краищата на кръстовидния флагщок блестяха железни наглавници на секири. Вятърът едва полюшваше платнището с извезан в средата символ, подобен на сложен моряшки възел, обкръжен с четири сребристи полумесеца. Радослав беше виждал същия „възел“ и в Селото, а и тогава му се стори познат отнякъде. Имаше го и по сбруите на грзутата, и по шлемовете на граморските командири. Значеше „Кашеп“ — името на този свят.
В двоумението си дали да приеме, че символът не е просто култова пиктограма, ами писмен йероглифичен знак, Дичо попита стария кочияш какво е това черно знаме, някой да не е умрял?
Граморът изръмжа гневно и уплашено, рязко се пресегна към глупавия си спътник и го накара да кръстоса пръстите на лявата си ръка. Сетне рече по-спокойно, но сухо и с такъв вид, все едно му забраняваше да го тормози с други въпроси:
— Нощни твари тукденуват. Не гракай!
Радослав се изчерви от допуснатия гаф. Без особени надежди за успех, той се помъчи да долови поне някакво излъчване откъм хълма. Изненадващо се получи, но от всичко, което „помириса“, можа само да каже, че под нахвърляната пръст се спотайват множество непознати му същества. Те спяха. Сънищата им бяха нежни, дори някак лирични. Дичо не разбра защо змейските му люспи настръхнаха от погнуса. Навярно спящите наистина бяха неприятни твари…
Мрежата пътища ставаше все по-гъста, по-често прекосяваха кръстовища.
И ето, скоро на хоризонта изникна град, или по-скоро голямо струпване от лагери и катуни. От поведението на граморите стана ясно, че целта на прехода е достигната.
Каквото и да предстоеше нататък, първият етап бе отминал.
► Земя, светът на хората, минало време:
Валентина повече не стъпи на родителска среща. Общуваше с учителите само по телефона. Но когато Иван премина в четвърти клас, нямаше как да избегне посещението на една от класните ръководителки.