Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс присъстваше винаги на общите събрания; смяташе, че е добра идея да бъде там, „за всеки случай“! Той огледа със съсредоточеното си високомерно изражение стените на залата, дето висяха плановете на мината и пристанището, както и голямата снимка на шахта, водеща до рудник, който се оказа съвършено недоходен. Тази снимка — доказателство за вечната ирония, която се таи в търговските предприятия — стоеше все още на стената, образ на любимия, но мъртъв директорски блян.
Най-после Джолиън старши стана и прочете доклада за баланса. Прикрил зад олимпийско спокойствие неугасващата ненавист, стаена в душата на всеки директор към акционерите му, той ги огледа равнодушно. Гледаше ги и Соумс. Повечето му бяха познати по лице. Ето старият Скръбсол, доставчик на катран, който според Хемингс „идваше само за пакост“ — заядлив старик с отпуснати бузи, едра челюст и голям цилиндър с ниско дъно, сложен на коленете му. Ето благоговейният мистър Бомс, който предлагаше винаги да гласуват благодарност на председателя и изказваше неизменно надеждата, че Управителният съвет не ще пренебрегне да се погрижи за духовното издигане на чиновниците си (той имаше строгия империалистически уклон на своето одеяние). Имаше и полезния навик да спира след това някой директор и да го разпитва каква ще бъде според него следващата година — добра или лоша; и в зависимост от отговора купуваше или продаваше някоя и друга акция през следващите петнадесет дни.
Ето и майор О’ Бейли, който непременно взимаше думата, ако не за друго, то поне за да подкрепи преизбирането на контрольора, а понякога предизвикваше и сериозно недоразумение, като грабваше просто от ръцете на другите предварително поверените им листчета с приветствия — или, по-точно, с предложения, — които ще трябва да направят.
Това бяха всички, заедно с още четири-пет души сериозни, мълчаливи акционери, особено симпатични на Соумс — делови хора, свикнали да си гледат работите без много шум, — добри, почтени мъже, които ходят всеки ден в Сити и всяка вечер се връщат при своите добри, почтени жени.
Добри, почтени жени! Тази мисъл пробуди отново у Соумс безименната му тревога.
Какво ще каже на чичо си? Как да отговори на онова писмо?
— … Ако някой акционер има да зададе въпрос, с удоволствие ще отговоря.
Леко потупване. Джолиън старши бе пуснал доклада и баланса на масата и въртеше с ръце очилата си с рогови рамки.
По лицето на Соумс пробягна едва доловима усмивка.
По-добре ще е да побързат с въпросите си! Той познаваше подхода (един наистина идеален подход!) на чичо си, който ще каже веднага:
— Тогава предлагам приемането на доклада и баланса!
Не им оставаше време да се обадят… защото всеизвестно е, че акционерите само ви пилеят времето!
Стана висок мъж с побеляла брада и сухо, недоволно лице:
— Смятам, че е редно, господин председателю, да повдигна въпроса за сумата от пет хиляди лири за баланса. „За вдовицата и семейството (той огледа сърдито всички) на покойния директор“, който така… хм… необмислено — повтарям: необмислено — се самоуби по време, когато крайно беше ценен за дружеството. Вие ни съобщихте, че договорът, така злощастно прекратен от самия него, е бил за петгодишен срок, от който е изтекла само една година… И аз…
Джолиън старши махна нетърпеливо с ръка.
— Смятам, че е редно, господин председателю… да попитам дали тази сума, платена или предложена на Управителния съвет да се плати на покойника… е за службата, която би изпълнил, ако не се бе самоубил?
— Тя се заплаща като възнаграждение за миналата му служба, която, както е известно на всички, в това число и на вас, беше изключително ценна.
— Тогава, сър, мога да заявя само, че щом е за минали заслуги, сумата е прекалено голяма.
Акционерът седна.
Джолиън старши почака една секунда и каза:
— Предлагам докладът и…
Акционерът отново стана.
— Мога ли да запитам дали Управителния съвет разбира, че парите не са негови… И без колебание смея да добавя, че ако бяха негови…
Втори акционер, с кръгло, упорито лице — Соумс си спомни веднага, че е шурей на покойния директор, — скочи и отвърна разпалено: