Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Мисис Соумс, обикновено бледа, била леко поруменяла; а държането на мистър Босини било странно, макар и любезно (Юфимия го намираше изискан, а прякорът Пирата, с който го бе удостоил Джордж, беше романтичен и почти очарователен). Той като че молел за нещо. Разговаряли така оживено — или по-точно, той говорел така оживено, защото мисис Соумс почти не говорела, — че, без да искат, пречели на минувачите. Един приятен възрастен генерал, който отивал към щанда за пури, бил принуден да заобиколи и щом видял мисис Соумс, веднага свалил шапка, старият му глупак! Както всеки мъж!
Но това, което тревожеше Юфимия, бяха очите на мисис Соумс. Тя не погледнала ни веднъж Босини, докато й говорел; но след като си тръгнал, го проследила с поглед. И то какъв поглед!
Много тревожни мисли бе пробудил тоя поглед у Юфимия. Не бихме преувеличили, ако кажем, че я бе пронизал със своята тъжна, неотстъпчива нежност; мисис Соумс сякаш искала да върне тръгналия, да отрече нещо, което му бе казала.
Както и да е, тогава, запътила се за виолетова коприна, тя не бе имала време да обмисли по-дълбоко това: но била много… твърде много „intriguee54“ Кимнала бе леко на мисис Соумс, колкото да покаже, че ги е видяла; и, както повери по-късно на своята приятелка Франси (дъщеря на Роджър): „Просто изглеждаше, че съм я уловила на местопрестъплението.“
Джеймс, комуто беше противно да приеме безропотно едно ново потвърждение на собствените му мъчителни подозрения, я прекъсна веднага:
— Сигурно са ходили да избират тапети!
Юфимия се усмихна.
— В колониала ли? — запита кротко тя и добави, докато взимаше от масата „Страдание и успокоение“: — Даваш ми я, нали, мила лельо? Довиждане!
И излезе.
Джеймс пристигна в бюрото на „Форсайт, Бъстард и Форсайт“. Соумс седеше на въртящия се стол и пишеше някаква защита. Той поздрави баща си с кратко добър ден, извади от джоба си един плик и каза:
— Може би ще те интересува да прочетеш това нещо.
Джеймс прочете следното съобщение:
309 Д. Слоун стрийт
15 май
Тъй като строежът на Вашата къща приключи, задълженията ми на архитект се свършиха. Ако трябва да продължа с наредбата, която предприех по Ваше искане, бих желал да Ви е ясно, че трябва да имам пълна свобода на действие.
При всяко Ваше идване Вие предлагате нещо, противно на моя план. Имам три писма от Вас и във всяко от тях се препоръчва нещо, което никога не би ми минало през ум да поставя. Вчера следобед дойде баща Ви, който направи нови ценни предложения.
Моля Ви, следователно, да решите дали желаете да довърша и наредбата на къщата, или да се оттегля, което всъщност бих предпочел.
Но моля да разберете, че ако ще ръководя и наредбата, ще я ръководя сам, без ничия намеса.
Ако се заема с нея, ще я извърша изцяло, но само при пълна свобода на действие.