Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Най-после, след като видя всичко, той се озова отново пред вратата, отдето бе влязъл; и разбрал, че бе пропилял напразно време, сили и пари, събра цялата си форсайтовска смелост и каза, като погледна остро Босини:
— Предполагам, че виждате често снаха ми; какво мисли тя за тази къща? Но тя навярно не я е виждала още?
Зададе въпроса, като знаеше много добре за посещението на Айрин… В това посещение нямаше, разбира се, нищо особено, освен необикновената й забележка, че й е „все едно дали ще се върне, или не…“ Знаеше и как Джун бе посрещнала вестта!
Задавайки въпроса по тоя начин, той искаше — както сам си каза — да изпита Босини.
Босини забави отговора, задържайки дълго, с неприятна настойчивост погледа си върху Джеймс.
— Тя видя къщата, но не зная мнението й.
Раздразнен и изненадан, Джеймс не беше в състояние да изостави разговора.
— Така ли? — запита той. — Навярно е идвала със Соумс?
— О, не! — отвърна усмихнато Босини.
— Не.
— Тогава… кой я доведе?
— Не зная дали трябва да ви кажа това.
На Джеймс, който знаеше, че бе идвала със Суидин, отговорът се стори неразбираем.
— Така ли? — смънка той. — Вие знаете, че… — И млъкна, съзрял внезапно опасността. — Добре. Щом не искате, няма да ми кажете! На мене изобщо никой нищо не ми казва!
Почти се изненада, когато Босини го запита:
— Впрочем можете ли да ме осведомите дали още някой от вас възнамерява да дойде? Бих искал да съм тук в такъв случай!
— Още някой ли? — учуди се Джеймс. — Кой друг още? Не зная да има още някой. Сбогом.
Подаде ръка, като гледаше в земята, докосна с дланта си дланта на Босини, улови чадъра си точно над копринения плат и си тръгна през терасата.
Преди да свие зад ъгъла, се обърна и видя, че Босини го следва бавно… „Промъква се покрай стената като едър котарак“ — каза си той. И се престори, че не забелязва, когато младежът свали шапка.
Щом излезе от пътеката, сигурен, че вече няма да го видят, още повече забави ход. Много бавно, още по-приведен, отколкото на идване, слаб, изгладнял и обезсърчен, продължи към гарата.
Докато го наблюдаваше да си отива така тъжно, Пирата може би съжали за държането си към стария човек.
Кореспонденцията между Соумс и Босини
Джеймс не спомена пред сина си за своето посещение; но като му се случи да иде една сутрин у Тимоти във връзка с канализацията, наложена на брат му от здравните власти, го спомена там.
Сградата не била лоша, каза той. Личало, че ще стане нещо от нея. Онзи приятел разбирал от занаята си; само че кой знае колко ще струва на Соумс тоя строеж!
Юфимия Форсайт, която беше случайно в стаята — дошла бе да вземе „Страдание и успокоение“, нашумелия нов роман на благоговейния мистър Сколс, — се намеси:
— Вчера видях Айрин в универсалния магазин; разговаряха приятелски с мистър Босини в отделението за колониал.
С тия прости думи тя предаде една сцена, която й бе направила в действителност дълбоко и сложно впечатление. Бързала към щанда за коприни в църковностопанския универсален магазин — едно заведение с възхитителна система, приемащо само сигурни клиенти, които можеха да плащат предварително стоката, доставяна им в къщи, и поради това много ценено от Форсайтови — за да избере тъмновиолетова коприна за майка си, която чакала отвън в каретата.
Когато минавала през колониала, погледът й бил неприятно привлечен от застанала гърбом красива фигура. Тя била така очарователно съразмерна, така скромно, но изящно облечена, че вроденото чувство за благоприличие на Юфимия веднага се разтревожило: тя знаеше, повече от вътрешен усет, отколкото от опит, че такива фигури са рядко добродетелни… а в нейното съзнание не бяха никога, защото собственият й гръб създаваше много грижи на шивачките.
Подозренията й се потвърдили. Идвайки откъм аптечния щанд, един млад човек свалил шапката и се приближил към дамата с неизвестния гръб.
Тогава именно Юфимия ги познала: дамата била несъмнено мисис Соумс, а младият човек — мистър Босини. Скрила се бързо да купи кутия туниски фурми — неудобно беше да я срещнат с покупки в ръце, и то толкова рано сутрин — и могла да наблюдава съвсем непреднамерено, но с любопитство краткия им разговор.