Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Току-що поставените стъкла на прозорците, мацнати с по едно бяло петно в средата, гледаха Джеймс като очи на сляпо куче.
Шумът от строежа продължаваше, остър и нерадостен под сивобялото небе. А дроздовете, които търсеха червеи в прясно разкопаната пръст, почти не се обаждаха.
Джеймс тръгна между купчини чакъл — прокарваха вече пътеката — и стигна пред главния вход. Спря се и вдигна глава. Малко нещо можеше да се види от това място и той го видя веднага; постоя така доста време, замислен кой знае за какво.
Порцелановосините очи под гъстите и рошави побелели вежди не мръдваха; дългата горна устна на широката уста, оградена от красивите бакенбарди, се сви веднъж-дваж; от това неспокойно, унесено изражение можеше лесно да се разбере откъде Соумс бе получил стеснителността, която се появяваше понякога на лицето му. Джеймс сякаш си казваше: „Не знам… животът е сложно нещо.“
В това положение го изненада Босини.
Джеймс свали поглед от неизвестното птиче гнездо, което сякаш търсеше в небето, към лицето на Босини, изразяващо насмешливо презрение.
— Добър ден, мистър Форсайт. Дойдохте да видите лично строежа, нали?
Както знаем, Джеймс бе дошъл тъкмо за това и въпросът го накара да се почувства неудобно. Все пак протегна ръка и каза:
— Добър ден! — без да погледне Босини.
Архитектът му направи път с насмешлива усмивка.
Тази учтивост се стори подозрителна на Джеймс.
— Най-напред ще искам да пообиколя — каза той, — да видя как работят!
Тераса от дялан камък, с лек наклон вляво, обхващаше югоизточната и югозападната страна на къщата и се спускаше към приготвена за затревяване пръст; Джеймс тръгна по терасата.
— Колко струва това нещо? — запита той, като видя, че терасата завива и зад ъгъла.
— Колко мислите? — попита Босини.
— Откъде да знам? — отвърна някак смутено Джеймс. — Двеста-триста, предполагам.
— Точно!
Джеймс го погледна остро, но архитектът сякаш не го забеляза и той си помисли, че може да не е дочул правилно отговора.
Когато стигнаха пред входа за градината, се спря да обгърне пейзажа.
— Това трябва да се отчете — посочи той дъба.
— Така ли? Смятате, че с това дърво не ще имате достатъчно простор срещу дадените пари?
Джеймс го изгледа отново с подозрение — този младеж имаше странен начин на изразяване.
— Как да кажа — отвърна той, като натъртваше нервно и смутено на думите си, — не виждам за какво ви е дърво!
— Още утре ще го отсекат — обеща Босини.
Джеймс се разтревожи.
— О! Да не кажете, че аз съм поискал да го отсечете! Аз не разбирам от тия неща!
— Така ли?
— Да — побърза да добави Джеймс, — откъде-накъде ще разбирам? Нямам нищо общо с тая работа. Правете, каквото искате, но на своя отговорност.
— Позволявате ли да се позова на вашето мнение?
Джеймс още повече се разтревожи.
— Защо трябва да се позовавате на моето мнение? — промърмори той. — И по-добре оставете дървото на мястото му. То не е ваше.
Извади една копринена кърпичка и изтри челото си. Влязоха в сградата. И Джеймс като Суидин се смая от вътрешния двор.
— Страшно много пари трябва да сте похарчили тук — каза той, след като гледа дълго колоните и галерията. — Колко струват например тия колони?
— Не мога да ви кажа наизуст — отвърна замислено Босини, — но знам, че струват наистина много.
— Така и предполагах — забеляза Джеймс. — Бих искал… — но зърна погледа на архитекта и млъкна. Отсега нататък, щом му се приискаше да узнае цената на нещо, задушаваше любопитството си.
Босини изглеждаше решен да му покаже всичко и ако Джеймс не беше прекалено „наблюдателен“, сигурно щяха да обикалят постройката още веднъж. Архитектът проявяваше такава готовност да отговаря на въпросите му, че Джеймс реши, че трябва да бъде нащрек. Започна да се уморява от движението, защото, макар и доста жилав за високия си ръст, беше все пак седемдесет и петгодишен.
Отчая се, нищо не бе разбрал, не бе получил от огледа данните, които се бе надявал да събере. Само засили неприязънта и недоверието си към тоя младеж, който го отегчаваше със своята учтивост и в чието държане съзираше вече явна подигравателност.
Този приятел беше по-умен, отколкото Джеймс бе предполагал, и по-красив, отколкото би желал. Имаше нехайно държане, твърде неприятно за Джеймс, за когото рискът беше най-непоносимото нещо в живота; и една особена усмивка, появяваща се, когато най-малко я очаквате; и съвсем особени очи. Общо взето, както Джеймс се изрази по-късно, приличаше на гладен котарак. Дотам можа да стигне той при разговора си с Емили в описанието на сдържаната неприязън, мекота и подигравателност, от които се състояха обноските на Босини.