Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс го погледна скришом.
— Късно е вече да се разисква този въпрос — каза той. — Искам само да се разберем, че ако му дам свобода на действие, няма да ме въвлече в прекалени разходи. Помислих, че ако ти поговориш с него, казаното ще има по-голяма тежест.
— Не — отсече Джолиън старши. — Не искам да се меся в тая работа!
В думите на чичото и племенника се долавяше неизреченото и, поради това, много по-сериозно значение. А погледите, които си разменяха, показваха, че и двамата съзнават това.
— Какво искаш — отвърна Соумс. — Смятам, че трябва да ти кажа, заради Джун. Добре е да знаеш, че не възнамерявам да търпя никакви глупости!
— Какво ме интересува? — прекъсна го Джолиън старши.
— О, не зная — промълви Соумс; и, смутен от острия поглед на чичото, не можа да добави нищо. — Да не кажеш после, че не съм те предупредил — отсече сърдито той, когато си възвърна донякъде самообладанието.
— Че не си ме предупредил! — повтори Джолиън старши. — Не разбирам какво искаш да кажеш. Дошъл да ме безпокои за такова нещо! Не искам и да знам как вървят работите ти. Оправяй се сам!
— Добре — отвърна невъзмутимо Соумс. — Ще ги оправя.
— Сбогом — каза Джолиън старши. И се разделиха.
Соумс се върна обратно, влезе в един прочут ресторант и си поръча порция пушена лакерда и чаша шалби57; на обяд той ядеше малко и се хранеше обикновено прав, защото намираше, че това положение е полезно за черния му дроб, който беше съвършено здрав, макар че Соумс му приписваше всичките си страдания.
Като свърши обяда, тръгна бавно към бюрото си с наведена глава, без да обръща внимание на гъмжащото множество, което също не му обръщаше никакво внимание.
Вечерната поща отнесе отговор до Босини:
„ФОРСАЙТ, БЪСТЪРД И ФОРСАЙТ
адвокати
2001, Бранч лейн, Поултри, И. Ц.
17 май 1887
Получих писмото Ви, чието съдържание немалко ме изненада. Аз имах впечатлението, че Вие се ползвате през цялото време и сте се ползували с пълна «свобода на действие», защото не си спомням да сте одобрили някое от предложенията, които имах нещастието да направя. Като Ви давам, съобразно Вашето искане, такава «свобода на действие», желая да разберете ясно, че общата стойност на къщата, заедно с цялата украса, включително и вашия хонорар (както е уговорен помежду ни), не трябва да надхвърля дванайсет хиляди (12 000) лири. Това ви дава широки възможности и, както знаете, е много повече, отколкото предполагах първоначално.