Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Сандърс я бе наблюдавал с нарастващ интерес през дългите часове, прекарани заедно в залата. Беше млада, дребничка и красива, интелигентна и самоуверена. Привличаше го не само хубостта й, но и хапливият й хумор, и спокойната й деловитост. Знаеше, че моментът не е подходящ за подобни мисли, но времето се точеше едва-едва, страшната дилема за съдбата на полет 66 ставаше все по-неразрешима и напрегнатият му мозък имаше нужда от разтоварване.
— А на вас Рот харесва ли ви като човек?
— Защо питате? — вирна брадичка тя.
— От най-обикновено любопитство — отвърна Ръсти. — Нали знаете, че работя долу, в мазето, и нямам възможност да се запозная със супершпионите и големите клечки.
Тя се усмихна скептично.
— Недейте да скромничите, докторе. Тази игричка ми е добре позната, кой ли не я е играл — от Анди Грифит и Коломбо до Никита Хрушчов и Ясер Арафат.
Сандърс се засмя и разпери длани уж в протест.
— Не, наистина, просто съм любопитен.
Тя стана с плавно движение и тръгна към отворената врата. Ръсти проследи грациозната й походка с нескрито възхищение.
Шери огледа коридора и внимателно затвори тежката звукоизолираща врата. Върна се на мястото си и впери очи в Сандърс, сякаш се чудеше какво и колко може да си позволи да му каже. Преди не бяха работили заедно.
— Питате дали Рот ми харесва. Ръсти, аз работя за него. Той наистина е много талантлив. Не ми влиза в задълженията да го харесвам или да не го харесвам.
Ръсти почувства известно смущение.
— Извинявайте. Нямах намерение да нахалствам. Не си мислете, че искам да ви подпитвам или нещо подобно.
— Разбира се, че искате — засмя се тя. — Все пак работите за ЦРУ, редно е да подпитвате. Нали за това ви плащат в края на краищата?
Когато новината за убийството на Лиза Ериксън достигна до Лангли, Шери веднага отиде да информира Рот в кабинета му. Върна се с Марк Хейстингс, който постави кутия сладки на масата.
— Сега ще дойде и кафето. — Изглеждаше угрижен и напрегнат. — По всичко личи, че маратонът тепърва започва.
— Нещо ново ли има? — попита Сандърс.
— Ще задържим боинга в Исландия, докато оборудват напълно площадката в Африка, а това може да отнеме и половин ден. Ще се опитат да потулят убийството, но медиите надушиха сензацията и вече се юрнаха към Исландия. Така раздуват историята, че звучи не по-малко страшно от войната в Кувейт.
Марк посочи редицата телевизионни монитори, поставени по спешност край стената. Си Ен Ен беше посветила програмата си изцяло на случая. Трите най-големи американски телевизии също бяха обещали да предават на живо от Кефлавик на разсъмване, ако успеят да закарат навреме подвижните си телевизионни станции.
— Между другото, Ръсти, Рот помоли да ви изкажем специална благодарност, задето ни помогнахте да изпреварим Военното разузнаване. Прецакахме ги с цели двайсет минути!
Сандърс махна с ръка, за да омаловажи похвалата.
Марк ги запозна с новите нареждания на ръководството. Вече бяха предали на Белия дом политическата оценка за обстановката в Северозападна Африка, осигурили бяха и сателитното наблюдение на пистата в пустинята, и сега Рот желаеше да научи каква е реакцията на разузнавателните агенции по света. По-конкретно го интересуваше дали има признаци, колкото и слаби да са, че присъствието на посланик Лий Ланкастър в самолета е предизвикало интереса на иранците и подопечните им терористи.
— Това пък за какво му е? — възкликна Ръсти. — Да не би да смята, че „Хизбула“ или „Ал Акба“ ще вземат боинга на прицел? Че те германците вече им свършиха работата!
Всички в залата се съгласиха с него.
— И аз мисля, че ще си хвърлим труда на вятъра — каза Марк, — но Рот иска да се увери, че никой няма да осуети плана на президента. Тъй че, да се захващаме за работа! — Стана от масата и изведнъж се сети, че е забравил да остави папката със сведения на бюрото на Рот.
— Дайте, аз ще му ги занеса — предложи Ръсти. — Искам да поговоря с него.
Марк го погледна учудено. Никой дребен служител в ЦРУ не отиваше при началството ей така, без покана, само да си побъбри, пък и Рот вече бе показал, че смята Сандърс за досадник. Да, но от друга страна, го беше канил в кабинета си.