Съкрушени

Връзката ми в аптечната верига откри адреса на Барбара Роджърс в системата им. Спрус Стрийт, номер 2560, апартамент 4Б, 4 следобед утре?

Тя погледна към тухлената сграда.

— Сега какво ще правим?

— Ще почукаме на вратата й — отвърна Чейс с равен глас.

Спенсър го погледна стреснато.

— А сигурни ли сме, че живее там?

— Да проверим. — Той се изкачи по стълбището и прегледа имената под звънците, след което се намръщи. — Хм. Тук няма Роджърс.

— Може информацията да е остаряла — предположи Спенсър. — А може и да е живяла под наем.

— Да позвъним. — Чейс протегна ръка към бутона на апартамент 4Б.

Спенсър улови ръката му.

— Чакай! Може би не трябва да й казваме, че идваме.

Чейс се намръщи.

— А как иначе ще влезем в сградата?

В този момент вратата се отвори и един възрастен мъж с бяла коса излезе навън. Спенсър се опита да я хване, но тя се затвори и заключи зад гърба му. Тогава тя се обърна към мъжа.

— Ъъъ, аз съм братовчедка на Барбара Роджърс. Можете ли да ме пуснете?

Мъжът погледна към перуката й.

— Никога не съм чувал за нея. — После заслиза надолу по стълбите.

Спенсър и Чейс се спогледаха. Нещо й подсказваше, че човекът лъже.

— Сигурен ли сте? — извика тя след него.

— Казах, че не знам нищо — извика той през рамо и буквално се хвърли в едно паркирано ауди. След секунди двигателят изръмжа и колата се отдалечи от тротоара.

Чейс слезе по стъпалата и застана до Спенсър.

— До-обре.

Тя се облегна на парапета от ковано желязо, опитвайки се да разчете отдалечаващата се регистрационна табела, но тя вече беше твърде далеч.

— Не ти ли се стори, че искаше бързо да избяга от нас? Все едно някой го е натиснал да не говори.