Звездни асове

Глава 12 — Коледното приключение на Габриела

Докато Алекс преживяваше вълнуващата вечеря с баща си и още по-вълнуващата първа среща със Силвия, Габриела изживя не по-малко емоционална коледна вечер. Тя имаше тайна среща с красивия лейтенант Арвин Кант. Двамата не искаха нещата все още да се разчуват и да плъзват слухове, преди те самите да са напълно наясно с отношенията си и затова се срещаха на усамотени места, стараейки се да не привличат погледи. Тази вечер обаче нещата според Габриела бяха стигнали до границата с нелепостта. Арвин ѝ изпрати три часа по-рано файл с маршрута, който тя трябваше да следва, за да достигне до мястото на срещата.

Всичко изглеждаше наред, докато не се озова в слабоосветен задънен коридор, някъде близо до складовите отделения на „Перперикон“. По-нататък инструкциите гласяха, че сега е моментът да използва устройство номер пет от списъка с предмети, които трябваше да носи със себе си (устройство номер пет представляваше автоматична отвертка), за да развинти болтовете и да отмести един от панелите в стената на коридора. Въпроснитя панел беше надлежно отбелязан на електронната карта.

— Не точно идеалната ми представа за романтична среща — въздъхна тя на глас, докато ровеше в чантата си за автоматичната отвертка. След като приключи с отвинтването, трябваше да отмести панела, но той се оказа прекалено тежък за нея и вместо внимателно да го постави на земята, тя го изпусна и той падна с трясък на пода. „Ужасно!“ помисли си Габриела. Звукът сигурно беше привлякъл нечие внимание. Сега щяха да дойдат и да я попитат защо по дяволите се мотае тук и поради каква причина е махнала този панел. За щастие, тази част на кораба беше толкова безлюдна, че никой не дойде. Когато се успокои, че е сама, Габриела погледна образувалата се дупка в стената. Беше тъмно. Дойде времето за устройство номер шест — фенерче. С огромно нежелание тя се провря през дупката в стената и скоро се озова в мрачен тесен коридор, по стените, на които минаваха тръби и кабели. Определено не беше предназначен да се разхождаш в него. Габриела, за разлика от Мегън, като цяло не обичаше твърде много да се кипри, винаги носеше съвсем лек грим и нямаше навика да си прави сложен маникюр. Но за специални случаи, като срещите с Арвин, винаги се стараеше. Сега си помисли, че новите ѝ обувки са целите издраскани и покрити с прах, прическата ѝ беше унищожена, както и маникюрът, който заедно с Мегън твориха цял час. Най-сетне, след няколко тягостни минути провиране между тръби и кабели, се озова на мястото, където според указанията трябваше да има врата. Тя се огледа, използвайки фенерчето, което представляваше единственият ѝ източник на светлина. Вместо врата в една от стените имаше съвсем малък метален капак, залостен с масивно резе. С големи усилия и няколкоминутна борба, Габриела успя да се справи със заяждащото, мръсно и ръждясало резе, докато отвори вратичката. Ноктите ѝ бяха окончателно съсипани. Най-сетне щастлива, че според картата това е последното ѝ предизвикателство, се провря на четири крака през отвора в стената и се озова в просторно тъмно помещение. Едва няколко дежурни лампи осветяваха хангара, в който се намираше. Светлината обаче бе достатъчна, за да може да се ориентира. Скоро осъзна, че се намира не къде да е, ами в един от хангарите на изтребителите Ягуар 7. Това силно я развълнува. За момент дори забрави за срещата с Арвин и започна да оглежда най-близко разположеният изтребител. За първи път в живота си имаше толкова близък досег с тези машини, досега само слушаше за тях на лекциите по основи на пилотирането, а на упражненията използваха учебните Хигруси. Бавно допря ръката си до един от тях, сякаш се докосваше до нещо свещено, за което мечтаеше от дълго време. В този момент нещо тежко изтрополи на около половин метър от нея. Тя се стресна и отскочи в страни. До нея се озова силует на мъж, когото тя не можа да разпознае в първия момент. Той сложи пръст на устните ѝ и бързо каза: — Спокойно Габриела, аз съм! — беше Арвин. Тя предположи, че той се е намирал през последните минути върху крилото на изтребителя и с един скок се е озовал до нея.