Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Госпожо — отвърна Локи. — За мен ще е голямо щастие да присъствам. Ще му предадеше ли, че съвсем скоро ще отида при него?
— По-добре аз сама да ви придружа — каза тя с полуусмивка, която изобщо не размърда опустошената страна на лицето й. — Така ще стигнете там. Много по-бързо.
Локи се усмихна все едно точно за това си. Бе мечтал, после се обърна към мадам Дюрена с разперени ръце.
— Наистина се движите в интересни кръгове, мастер Коста. По-добре побързайте — Жером ще се погрижи за облога ви и ще изпие едно питие с мен.
— Най-неочаквано удоволствие — рече Джийн, който вече махаше на келнера, за да поръча питие.
Селендри не чака повече — тя се обърна, навлезе в тълпата и се отправи към стълбите в дъното на кръглата стая. Движеше се бързо, прегърнала пиринчената си ръка с ръката си от плът, сякаш я принасяше в жертва, и тълпата като по чудо се раздвои. Локи забърза подире й, току пред тълпата, която се затваряше след него като колония от сновящи насам-натам същества, обезпокоени за кратко. Звънтяха чаши, парцаливи слоеве дим се вихреха във въздуха жужаха оси.
Нагоре по стълбите към третия етаж — отново добре облечените тълпи се разтапяха пред икономката на Рекин. Откъм южната страна на третия етаж имаше служебно помещение, пълно със служители, които се суетяха около лавици с бутилки. В най-задната му част имаше тясна дървена врата с вградена в стената до нея месингова плоча. Селендри приплъзна изкуствената си ръка в плочата, вратата се открехна и разкри тъмна ниша, малко по-голяма от ковчег. Тя влезе първа, долепи гръб до задната стена и му махна да влезе.
— Изкачващият се шкаф — рече тя. — Много по-лесно е, отколкото по стълбите през тълпата.
Беше тясно — Джийн не би могъл да влезе тук заедно с нея. Локи беше притиснат до лявата й страна и усещаше тежестта на пиринчената й ръка върху гърба си. Селендри се пресегна през него с другата си ръка и затвори шкафа. Бяха заключени в топъл мрак и Локи усети остро миризмите на двамата — неговата прясна пот и нейното женствено ухание на мускус, и нещо в косата й, като дима от горяща борова цепеница. Тръпчив мирис на дърва, никак не неприятен.
— Е — рече той тихо. — Тук с мен би се случила злополука, нали? Ако ми предстоеше злополука?
— Нямаше да е злополука, мастер Коста. — Тя също говореше тихо, все едно тук вътре правилото беше такова.
— Но не, по пътя нагоре няма да ви се случи злополука.
Селендри се помръдна и Локи чу изщракването на някакъв механизъм откъм стената вдясно от нея. Миг по-късно стените на кутията се разтресоха и се разнесе слабо скърцане.
— Не съм ви симпатичен — изпусна се той. Последва кратко мълчание.
— Познавала съм много предатели — рече тя най-сетне, — но толкова речовит може би не.
— Само тези, които извършват предателства, са предатели — отвърна Локи, като придаде на гласа си обидена нотка. — Аз желая възмездие за оскърбление.
— Все ще си измислите разумно оправдание — прошепна Селендри.
— Обидил съм ви с нещо.
— Наречете го, както си искате.
Локи яростно се съсредоточи върху тона, с който щеше да произнесе следващите си думи. В тъмното, с лице, извърнато встрани, гласът му щеше да бъде лишен от всичко онова, което подсказваше лицето му, и от превземките му. Никога не би намерил по-подходяща сцена да го използва. Като алхимик, той смеси отдавна практикуваната измама с желаната чувствена съставка — разкаяние, смут, копнеж.
— Ако съм ви обидил, госпожо, бих си взел думите или делата обратно. — Само миг колебание, най-подходящо за придаване на искреност. Най-верният инструмент в словесния му набор с инструменти. — И бих го направил веднага щом ми кажете как, стига да ми дадете шанс.
Селендри помръдна едва забележимо към него. Пиринчената ръка за миг се притисна по-силно към него. Локи затвори очи и напрегна слух, кожа чисто животинските му инстинкти да уловят в тъмното и най-малкото, което би могло да му подскаже нещо. Дали тя презираше жалостта или копнееше за нея? Усещаше как сърцето му думка в гърдите, чуваше как слепоочията му пулсират.
— Няма какво да си вземете назад — отговори тя вяло.
— Иска ми се да имаше. За да мога да ви успокоя.
— Не можете. — Селендри въздъхна. — И не бихте могли.
— Няма ли да ми позволите поне да се опитам?
— Говорите така, както изпълнявате фокуси с карти, мастер Коста. Твърде гладко. Боя се, че може по-добре да прикривате нещата с думи, отколкото с ръце. Ако трябва да знаете, възможността да сте полезен срещу вашия работодател — само и единствено тя — е онова, заради което съм съгласна да ви оставя да живеете.