![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- А аз тогава какво да правя? - Лекарят звучеше като изплашено дете.
- Аз на ваше място бих си плюла на петите. Да тръгваме. Дръжте здраво фенера.
Тръгнаха бавно в тъмнината. Стиснала куфара в лявата ръка, с насочен напред пистолет, Сакс внимателно се взираше в пода - познатите следи от метла.
- Bitte nicht, bitte nicht, bitte231...
- Какво по дяволите става там? - прошепна лекарят.
- Шшшт! - изсъска Сакс.
Продължиха бавно напред. Сакс духна в пръстите си, стиснали пистолета, за да ги изсуши от потта, и внимателно заоглежда дървените колове, сенките и ръждясалите машини, които танцуващата светлина на прожектора осветяваше.
Никакви следи от обувки.
„Разбира се. Твърде е хитър.“
„Но ние също сме хитри“ - прозвучаха думите на Линкълн Райм в ушите ѝ. Тя му заповяда да мълчи.
По-бавно.
Още два метра. Спря. Пак тръгна бавно. Опитваше се да не обръща внимание на писъците на момичето. Отново го почувства - сякаш някой я наблюдава, като че някой я държи на прицел. Бронираната жилетка нямаше да я спаси от куршуми с изместен център на тежестта. Много престъпници ги използват - рана в крака е също толкова смъртоносна, колкото попадение в сърцето. И много по-болезнена. Ник ѝ беше разказвал как тези куршуми рикошират из тялото като топче за пинг-понг и разкъсват органите. Един от партньорите му бе издъхнал така в ръцете му.
„Отгоре и отзад...“
Като се сети за Ник, спомни си как една нощ, когато лежеше върху мощните му гърди и наблюдаваше изящния профил на лицето му, той ѝ разказа за една операция по освобождаване на заложници: „Ако някой ти е направил клопка, почти винаги те дебне отгоре и отзад...“
- Мамка му! - Сакс се приведе, извъртя се внезапно и насочи пистолета към тавана, готова да изстреля целия пълнител.
- Какво? - прошепна лекарят. - Какво има?
Отзад нямаше никого.
- Нищо. - Сакс си пое дълбоко въздух и се изправи.
- Не правете повече така.
Над тях нещо изтропа.
- Боже! - изпищя отново лекарят. - Страх ме е.
„Ама че женчо - помисли си Сакс. - Личи му, понеже изказва моите мисли“
Сакс спря:
- Насочете фенера натам. Напред.
- О, свети Боже...
Сакс най-сетне разбра какво означават космите, намерени на мястото на предишното убийство. Спомни си какви погледи си бяха разменили Селито и Райм. Ясно им беше какво е замислил убиецът. Райм знаеше на какво е подложена жертвата - и въпреки това бе забранил на полицаите да влязат. Омразата ѝ към него стана още по-голяма.
Пред тях, на пода, в локва кръв се гърчеше пълничка девойка. Погледна светлината с мътни очи и изгуби съзнание. Точно когато един огромен черен плъх - с големина на котка - полази по корема ѝ, привлечен от дебелата ѝ шия. Оголи мръсните си зъби, за да отхапе парче от брадичката на жертвата.
Сакс внимателно вдигна черния пистолет, с две ръце. Прицели се внимателно.
„Стрелянето е като дишането.“
„Издишай. Натисни спусъка.“
Тя стреля за пръв път по време на акция. Четири пъти. Огромният черен плъх се пръсна. Сакс застреля още един, спрял на пода, и един, който в паниката се втурна към нея и лекаря. Останалите изчезнаха като привидения, бързо като вода в пясък.
- Господи! - възкликна лекарят. - Можехте да улучите момичето.
- От един метър? Едва ли.
Радиостанцията изпращя. Хауман се опасяваше, че са попаднали в засада.
- Не - отвърна Сакс. - Застрелях само няколко плъха.
- Добре, край.
Тя взе фенера от лекаря, наведе го надолу и мина напред.
- Всичко свърши, госпожице. Ще се оправите.
Момичето отвори очи, започна да мята глава.
- Bitte, bitte...
Беше много бледа. Сините ѝ очи се впиха в Сакс, сякаш я беше страх, че ако погледне настрани, спасителката ѝ ще изчезне.
- Bitte, bitte... Моооля...
Гласът ѝ премина в писък и когато лекарят се зае да превързва раните ѝ, немкинята застена от ужас.
Сакс взе окървавената ѝ руса глава в скута си и зашепна:
- Ще се оправиш, миличка, ще се оправиш, всичко свърши.
14.
От кабинета, който се намираше в един небостъргач в централен Манхатън, се виждаше целият Ню Джърси. Поради замърсения въздух залезът изглеждаше неповторимо красив.
- Трябва да го направим.
- Не може.
- Трябва - повтори Фред Делрей и отпи от кафето си (още по-лошо от онова, което съвсем наскоро бе имал неудоволствието да опита в компанията на Мазния). - Вземи им случая. Ще го преживеят.