Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

И Фред Делрей произнесе думата, която не беше казвал от осем години като таен агент:

-      Моля те.

- На какво основание да ти прехвърля случая?

-      О, що за въпрос? Я да видим. Имаме си нов хубав план за борба с тероризма. Но това не ти стига, искаш нещо по законен ред? Ето ти законност. Има извършено престъп­ление на международно летище. Отвличане. Този мръсник с таксито ще повлияе отрицателно на международната търго­вия. Защо да се занимаваме с такива глупости, Били?

-      Ти май не ме слушаш, Делрей. Знам полицейския кодекс наизуст. И ако ще поемаме случая в свои ръце, искам да знам как да го обясня на хората и как да успокоя страстите. Защото запомни, че след залавянето и осъждането на престъпника ще продължим да работим заедно с полицията. Нямам никакво же­лание да се опълчвам срещу тях, дори да съм по-силен. Така или иначе, Лон Селито е достатъчно способен детектив.

-      Та той е само лейтенант - изпухтя презрително Делрей.

Свали цигарата от ухото си и я помириса.

-      Джим Полинг е наблюдател.

Делрей се отдръпна с престорен ужас на лицето:

-      Полинг? Малкият Адолф? Този грубиян? Самият По­линг?

Началникът не отговори на тези нападки. Задоволи се само да каже:

-      Селито е добър детектив. Работи наистина яко. Участвал съм с него в няколко акции срещу организираната престъпност.

-      Убиецът сее трупове наляво и надясно, а ти си мис­лиш, че това детективче ще се справи само.

-      Какво искаш да кажеш?

-      В града гъмжи от сенатори. Конгресмени, държавни глави. Мисля, че тези хора, които отвлича сега, са само за упражнение.

-      Това го кажи на Психологическия отдел, не на мен.

-      Подушвам го. - Делрей докосна дългия си нос.

Началникът изпухтя раздразнено:

-      Надежден ли е информаторът?

Делрей трудно можеше да си представи Мазния като на­дежден информатор.

-      Той е нещастник. Но неговият човек, Джаки, го е на­учил от надежден източник.

-      Виждам, че искаш случая, Делрей. Разбирам те.

Началникът произнесе последните думи с известна симпа­тия. Защото знаеше какво точно стои зад молбата на Делрей.

Още като бруклинско хлапе Делрей си бе мечтал да ста­не ченге. Без значение какво, стига да се занимава по дваде­сет и четири часа на ден с полицейска работа. Но скоро след като постъпи във ФБР, той откри истинското си призвание - агент под прикритие.

Поддържан от властния си покровител и ангел хранител Тоби Дулитъл, Делрей изпрати огромен брой престъпници зад решетките за доста дълго време - общата продължителност на присъдите наближаваше хиляда години. („Наричат ни екип „Хи­лядолетие“, Тоби“ - се бе похвалил веднъж Делрей на покрови­теля си.) За причината за небивалия успех на Делрей можеше да се съди по прякора му: Хамелеона. В един и същи ден игра­еше ролята на оглупял наркоман в едно харлемско свърталище на наркопласьори и на хаитянски старейшина на официална ве­черя в панамското консулство, където част от дегизировката му бе червена лента през гърдите и безупречен акцент.