Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- Значи процесът не може да бъде спрян?
- Така изглежда.
Рускинята взе писалка и написа три букви върху книжната покривка на масата.
- Знаеш ли какво е това?
- Не.
- Това означава части на милион единици обем. Така се измерва въглеродният диоксид в
атмосферата. Установява се съотношението между броя на молекулите парников газ към общия брой на
молекулите сух въздух. 200 ppm например оз начава, че има двеста молекули газ с парников ефект на
всеки милион молекули сух въздух.
- Разбирам. И какво следва?
- В ранния си период на съществуване атмосферата на на шата планета била наситена с въглероден
диоксид, също като Венера, а това правело невъзможна появата на животни. Но тъй като морето и
растенията са естествени абсорбенти на въглеродния диоксид, вследствие на едновременното им
действие след милиони години въглеродният диоксид в атмосферата намалял. Палеоклиматичните
изследвания показват, че въглерод ният диоксид е отговорен за половината термични промени в
миналото. При висока концентрация на въглероден диоксид в атмосферата температурата проявявала
тенденция да се покачва. Когато нивото на концентрация намалявало, температурата тръгвала надолу. И
така, преди петстотин години въглеродният диоксид достигнал своя минимум от 270 ppm. Но с човеш-
ката експанзия и съпътстващото я унищожаване на горите и изгаряне на дървесина, към които по-късно
се прибавило и изгарянето на въглища и петрол за добиването на енергия, въгле родният диоксид се
увеличил до днешните 380 ppm.
- Това м ного ли е?
- Това просто е най-високата стойност през послед ните шестстотин и петдесет хиляди години.
Parts per million (англ.) - ppm, мерна единица за концентрация. - Б. р.
- По дяволите. И казваш, че продължава да расте?
- Продължава, при това ускорено. Ако м ожехме да превър нем в твърдо състояние въглеродния
диоксид, който изхвърляме всяка година в атмосферата, щяхме да имаме по една плани на с два
километра височина! По една планина всяка година, Томик - въздъхна тя. - Но най-лошото ще се случи,
когато достигнем критичната стойност.
- Каква е крит ич ната стойност?
- 550 ppm. - Разтвори ръце, за да внуши представата за не що голямо. - Представи си, че си на върха на
планина и започваш да буташ голям камък, отначало с малко усилия, после постепенно все по-силно.
Камъкът няма да се помръдне отна чало, нали? Но когато силата, с която го буташ, достигне критична
стойност, камъкът започва да се раздвижва. Първо бавно, докато набере собствена динамика, и тогава
вече няма нужда да го тикаш, за да се търкулне по склона надолу, да предиз вика лавина и да унищожи
някое село в долината. - Присви очи. - Забележи: точно при достигането на определена критична
стойност на силата успявам да раздвижа камъка. После бедствието се случва само, без моя помощ. Ето
за какво говоря. Колкото повече въглерод изпускаме в атмосферата, по-силно бутаме климата по посока
на пресичането на критичната стойност. Повечето от учените смятат, че критичната стойност е 550 ppm
въглерод. Когато преминем тази стойност, ще се опечем.
- В момента сме достигнали 380 ppm, нали? - установи Томаш. - Това означава, че все още сме далече
от тези 550 ppm. - Сви рамене. - Имаме достатъчно време, за да спрем, преди да сме стигнали тази
стойност.
- Опасявам се, че не е толкова просто.
- Защо?
- Първо, никой не знае със сигурност каква е крит ич ната стойност. Някои смятат, че вече сме я
преминали и катастрофата е неминуема. Едно изследване, публикувано през 2009 година в Съединените
щати, защитава тезата, че термичните промени ще продължат хиляди години след пълното прекратяване
на емисиите на въглероден диоксид. А някои смятат, че критичният предел е някъде около 400 или 450
ppm, макар че има научен консенсус за 550 ppm. Но и ако това действително е крит ич ната стойност, не
трябва да забравяме за ефекта на нат рупването. Ако по някакво чудо успеем още днес да спрем еми-
сиите на въглероден диоксид, концентрацията му в атмосфера та ще продължи още хилядолетие, понеже
това е времето, за което морето и растенията ще успеят да погълнат наличното количество от това
съединение.
Томаш изглеждаше потресен от чутото.
- Колко?
- Едно хилядолет ие.
- Господи!
- Забележи: заради ефекта на натрупване ние д нес се сблъскваме с последиците от концент рацията в