Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Седмият печат
Седмият печат - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Седмият печат

Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:

Интерпол търси помощта на криптолога и професор по история Томаш Нороня за разследването на убийството на Хауърд Доусън — ръководител на американската антарктическа станция. Доусън става свидетел на най-голямото доказателство за глобално затопляне, виждано от човек, но преди да успее да напише доклада си, е убит. Задачата на Томаш е да разшифрова посланието, оставено от убийците — 666, библейското число на Звяра. Мисията на професора ще го отведе до далечни точки на света. Животът му ще бъде в опасност многократно. Залогът е глобалното затопляне, изчерпването на световните запаси от петрол и апокалиптичният срив, който би съпроводил това събитие. „Когато сне седмия печат, настана тишина на небето.“ Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството? „Седмият печат“ е отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни.    Известният португалски писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик, но семейството му се установява в Португалия. Жозе Родригеш завършва журналистика и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си. Няколко години по-късно амбициозният журналист вече чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Изключителните репортажи на Сантуш за военните конфликти в различни горещи точки по света му носят редица престижни международни награди. Днес топрепортерът на Португалия отлично съвместява ангажиментите си като директор на новините на Португалската национална телевизия и сътрудник на Си Ен Ен. Освен това Жозе Родригеш душ Сантуш е и автор на бестселърови романи, покорили класациите не само в Португалия, но и в страните в Латинска Америка и Европа.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 148
Перейти на страницу:

последните петдесет години. Въздействието на днешната концентрация ще бъде усе тено през

следващите години. Ако спрем днес емисиите на въглероден диоксид, концентрацията му ще продължи

да расте с една и половина част на хиляда годишно и ще достигне 450 ppm през 2100 година. - Вдигна

показалец предупредително. - И то ако спрем още днес.

- Разбирам.

- Но лошот о е, че няма да можем да спрем днес. Китай е в процес на индустриализация, какт о и

Индия, и тези две страни имат нужда от изкопаеми горива за развитието си. От друга страна, другите

големи световни производители на въглероден диоксид - Съединените щати и Европа, са свикнали с

комфорта, който им осигурява днешната енергийна икономика и не искат да се откажат от нея, за да си

осигурят стабилен икономически растеж и занапред. А така също и Русия, четвъртият най-голям

производител на въглероден диоксид в света, със своите сериозни проблеми със замърсяването, със

своите остарели технологии, ще продължи да бълва въпросното съединение ежедневно като топъл хляб.

И знаеш ли какъв е резултатът от всичко това?

- Повече топлина.

- Много повече топлина - изтъкна тя. - Според палеоклимат ич ните проучвания, през плиоцена, когато

нивата на въглеродния диоксид са били някъде около 380 ppm, температурата на планетата е била с три

градуса по-висока от днешната. Но понеже световната тенденция е да се увеличат емисиите на въг-

лероден диоксид, трябва да бъдем подготвени за нещо много по-тежко. При сегашния ритъм до 2100

година концентрацията на това съединение в атмосферата ще достигне 1100 ppm.

- Господи!

- Климат ич ните модели смятат за наложително да стабилизираме сит уацията на 450 ppm. Това би

довело до умерено затопляне с частично потъване на бреговата линия, по-голяма дезертификация,

известно усилване на бурите и повече горски пожари, но нищо по-сериозно. Бихме могли да го

преживеем. Проблемът е, че тези 450 ppm вече не са възможни, тъй като само днешните емисии поради

кумулативния ефект ще повишат концентрацията на въглероден диоксид до критичната стойност през

2100 година. Но тъй като към днешните емисии ще трябва да добавим и онези, които тепърва предстоят,

може да се каже, че ситуацията не подлежи на контрол.

Разтревожен, Томаш прехапа устната си.

- И още как - потвърд и той м рачно. - Свършено е с нас.

- Сега разбираш връзката между петролния бизнес и затоплянето на планетата, нали?

-Да.

Надежда се загледа в менящия се пейзаж отвъд прозореца. Тайгата се разстилаше до хоризонта като

огромен океан от борове и ели, чиито източени островърхи корони отдалече приличаха на зелени

иглички, забодени в бездънната синева на не бето. Взрян в необятната горска шир, Томаш си представи

страшната гибел, за която прекрасните бели дробове на плане тата нехаеха, представи си огъня, който

някой ден щеше да ги изпепели, сякаш исполинските дървета бяха невинни жертви, поели в редици към

кладата, осъдени да горят вечно в ада, който настъпваше невидим и неумолим.

- Филка описваше много образно онова, което ни очаква още този век. - Поклати глава. - Използваше

една потресаваща дума.

- Каква?

Рускинята си пое дъх и впери поглед в Томаш.

- Апокалипсис.

97

Т ОМАШ СЕ БЕШЕ ЗАЧЕЛ В СБОРНИК С ПОЕМИ ОТ ФЕРНАНДО ПЕСОА, койт о предвид ливо беше взе л със себе си,

когато от високоговорителите на Транссибирския експрес се разнесе съобщение, както обикновено при

приближаването на някоя гара. Веднага след това Надежда се надигна и понечи да извади куфара от

шкафа.

- Пристигнахме - съобщи тя.

Португалецът я изгледа объркан, защото не предполагаше, че е настъпил моментът да слизат. Вярно,

от три дни бяха затворени, но все пак имаше чувството, че краят на пътуването е настъпил неочаквано.

- Какво? - измърмори той. - Прист игнахме ли? Къде?

- Където трябва, Том ик - усм ихна се рускинята. - Хайде, поем и куфара и се размърдай.

Томаш надникна през прозореца и в тъмнината видя река, която течеше покрай железопътната линия,

буйно движеща се течна тъма, черна като суров нефт; светлините от отсрещния бряг се отразяваха в

блещукащото тъмно огледало като покла щащи се видения, танцуващи под нервния ритъм на вълните.

Беше третата нощ от началото на пътуването. Композицията започна да забавя ход, светлинките от

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)