Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
последните петдесет години. Въздействието на днешната концентрация ще бъде усе тено през
следващите години. Ако спрем днес емисиите на въглероден диоксид, концентрацията му ще продължи
да расте с една и половина част на хиляда годишно и ще достигне 450 ppm през 2100 година. - Вдигна
показалец предупредително. - И то ако спрем още днес.
- Разбирам.
- Но лошот о е, че няма да можем да спрем днес. Китай е в процес на индустриализация, какт о и
Индия, и тези две страни имат нужда от изкопаеми горива за развитието си. От друга страна, другите
големи световни производители на въглероден диоксид - Съединените щати и Европа, са свикнали с
комфорта, който им осигурява днешната енергийна икономика и не искат да се откажат от нея, за да си
осигурят стабилен икономически растеж и занапред. А така също и Русия, четвъртият най-голям
производител на въглероден диоксид в света, със своите сериозни проблеми със замърсяването, със
своите остарели технологии, ще продължи да бълва въпросното съединение ежедневно като топъл хляб.
И знаеш ли какъв е резултатът от всичко това?
- Повече топлина.
- Много повече топлина - изтъкна тя. - Според палеоклимат ич ните проучвания, през плиоцена, когато
нивата на въглеродния диоксид са били някъде около 380 ppm, температурата на планетата е била с три
градуса по-висока от днешната. Но понеже световната тенденция е да се увеличат емисиите на въг-
лероден диоксид, трябва да бъдем подготвени за нещо много по-тежко. При сегашния ритъм до 2100
година концентрацията на това съединение в атмосферата ще достигне 1100 ppm.
- Господи!
- Климат ич ните модели смятат за наложително да стабилизираме сит уацията на 450 ppm. Това би
довело до умерено затопляне с частично потъване на бреговата линия, по-голяма дезертификация,
известно усилване на бурите и повече горски пожари, но нищо по-сериозно. Бихме могли да го
преживеем. Проблемът е, че тези 450 ppm вече не са възможни, тъй като само днешните емисии поради
кумулативния ефект ще повишат концентрацията на въглероден диоксид до критичната стойност през
2100 година. Но тъй като към днешните емисии ще трябва да добавим и онези, които тепърва предстоят,
може да се каже, че ситуацията не подлежи на контрол.
Разтревожен, Томаш прехапа устната си.
- И още как - потвърд и той м рачно. - Свършено е с нас.
- Сега разбираш връзката между петролния бизнес и затоплянето на планетата, нали?
-Да.
Надежда се загледа в менящия се пейзаж отвъд прозореца. Тайгата се разстилаше до хоризонта като
огромен океан от борове и ели, чиито източени островърхи корони отдалече приличаха на зелени
иглички, забодени в бездънната синева на не бето. Взрян в необятната горска шир, Томаш си представи
страшната гибел, за която прекрасните бели дробове на плане тата нехаеха, представи си огъня, който
някой ден щеше да ги изпепели, сякаш исполинските дървета бяха невинни жертви, поели в редици към
кладата, осъдени да горят вечно в ада, който настъпваше невидим и неумолим.
- Филка описваше много образно онова, което ни очаква още този век. - Поклати глава. - Използваше
една потресаваща дума.
- Каква?
Рускинята си пое дъх и впери поглед в Томаш.
- Апокалипсис.
97
Т ОМАШ СЕ БЕШЕ ЗАЧЕЛ В СБОРНИК С ПОЕМИ ОТ ФЕРНАНДО ПЕСОА, койт о предвид ливо беше взе л със себе си,
когато от високоговорителите на Транссибирския експрес се разнесе съобщение, както обикновено при
приближаването на някоя гара. Веднага след това Надежда се надигна и понечи да извади куфара от
шкафа.
- Пристигнахме - съобщи тя.
Португалецът я изгледа объркан, защото не предполагаше, че е настъпил моментът да слизат. Вярно,
от три дни бяха затворени, но все пак имаше чувството, че краят на пътуването е настъпил неочаквано.
- Какво? - измърмори той. - Прист игнахме ли? Къде?
- Където трябва, Том ик - усм ихна се рускинята. - Хайде, поем и куфара и се размърдай.
Томаш надникна през прозореца и в тъмнината видя река, която течеше покрай железопътната линия,
буйно движеща се течна тъма, черна като суров нефт; светлините от отсрещния бряг се отразяваха в
блещукащото тъмно огледало като покла щащи се видения, танцуващи под нервния ритъм на вълните.
Беше третата нощ от началото на пътуването. Композицията започна да забавя ход, светлинките от