Тайните на елита

— Такова име да окепазят! Аз, може да се каже, цялата си бойна младост съм изкарал с „Бийтълс“, с тяхното „йестърдей“, ама тия не можаха да пощадят светите спомени — мърмореше Шчербак по време на пътуването. Накрая с това „йестърдей“ така зарази Голованов, че той не можеше да се спаси от натрапчивата мелодия и си я тананикаше фалшиво под носа чак до площад „Въстание“. А иначе доблестните служители на „Глория“ планираха честно да обсъдят по пътя детайлите от поведението, но някак не им беше до това. Отначало Головач разказваше за третия си братовчед и демонстрираше оскъдните възможности на своя фалшив „Омега“, след това синхронно им се прияде и спряха да си купят по един хотдог, после нещо го удариха на носталгия, предизвикана от името на прословутата фирма „Бийтълс“… Та когато стигнаха пред входа на бившия научноизследователски на площад „Въстание“, у ченгетата назря решение: да се доверят на детективската си интуиция и да действат на прима виста.

Сега в бившия институт нямаше и помен от научни изследвания, напротив, миришеше на мръсни пари. Цялата сграда е изкупена за офиси. По-богатите фирми са наели цели етажи, а фирмички от сорта на „Бийтълс“ се задоволяват и с една стаичка.

В асансьора Сева не можа да се лиши от удоволствието още веднъж да се полюбува на собственото си отражение в огледалото. Асансьорът спираше практически на всеки етаж, непрекъснато влизаха и излизаха някакви дългокраки момичета с папки в ръцете и Головач се изпъчваше всеки път, когато трябваше да натисне копчето на асансьора, за да се покаже нещастният му „Омега“ под маншета. Шчербак тихо се заливаше от смях, но скоро се наложи да се овладее, понеже кабината спря на нужния етаж, а значи дойде време да влизат в ролите си.

— Така, разбираме се да действаме според обстоятелствата и според настроението. Аз мисля, че тия са съвсем зелени, така че няма нужда особено да се изсилваме.

— Че к’во да се изсилваме, брато? — Головач демонстрира професионален „стил“ и „мафиотите“ тръгнаха по тъмния коридор, като се взираха в надписите и табелките по вратите.

Фирма „Бийтълс“ се намираше в най-отдалечения край на коридора, както се полага по принцип и на „бръмбарите“. На стената на коридора висеше ламинирана стрелка, на която с най-обикновения шрифт „таймс ню роман“ беше набрано „E-Bittles: разработка, сглобяване, доставка на всички видове електронно оборудване“. Тежката стоманена врата се оказа леко отворена, макар да имаше повиквателно устройство, също както и върху останалите херметично затворени врати на офисите наоколо. Зад вратата се носеше музика и Шчербак, който не изоставаше от времето, позна гласа на Земфира.