![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Намирам се в състоянието и в положението, което виждате — рече тя, — по вина на няколко мъже и на една жена. Ето какво искам да зная: ако се присъединя към вас, ще мога ли да им отмъстя?
Като човек, който оценява дързостта, Благородника се усмихна.
— Госпожо, обещавам ви.
Марсиак и Ленкур придружиха Ла Фарг в Кардиналския дворец. Те пристигнаха там точно когато Ришельо се готвеше да отиде при краля в двореца Сен Жермен, а в големия двор шейсет гвардейци с червени мантии, под строй и възседнали конете си, очакваха потеглянето на каретата на Негово Преосвещенство. Кардиналът вече се беше настанил в нея и капитанът на Остриетата трудно успя да стигне до вратичката, за да говори с него.
Застанали настрана, другите двама търпеливо чакаха: гасконецът държеше юздите на жребеца на Ла Фарг, докато Ленкур разглеждаше подредените гвардейци. Установи със задоволство, че Брюсан е сред тях и изглежда добре, независимо че под черната му шапка се подава превръзка. От мястото, на което се намираха, Марсиак и Ленкур не можеха да чуят какво казва Ла Фарг, с шапка в ръка, на кардинал Ришельо. Но старият капитан несъмнено се аргументираше убедително. Виждаше се само костеливата и неподвижна ръка на Кардинала, облегната на прозорчето на вратата на каретата.
— Проточи се — рече Марсиак.
— Задачата на Ла Фарг никак не е лесна — заяви Ленкур.
Разговорът продължаваше, а всички в двора се печаха на безмилостното слънце. Мъжете издържаха стоически, но конете изглеждаха изнервени. Нетърпеливо потропваха с копита. Цвилеха, трудно им беше да стоят на едно място. Цареше странно безмълвие. Гвардейците се питаха какво става, защо толкова се бави тръгването.
Най-после Ла Фарг се отдалечи от каретата с великолепния герб и нахлупи шапката си. Някакъв офицер издаде заповед. Прозвучаха тръби и първият ескадрон тръгна напред, последван от каретата на Негово Преосвещенство, която тежко пое по пътя; накрая яздеха останалите от ескорта. Кортежът напусна двора и премина по улица „Сент Оноре“ в посока към едноименната врата.
Дворът на Кардиналския дворец опустя.
С каменно лице и с маршова стъпка Ла Фарг отиде към Марсиак и Ленкур.
— Да побързаме — рече той и се качи на седлото.
След по-малко от час Анес гледаше към двора на двореца на Ястреба, където Ла Фарг, Ленкур и Марсиак се бяха захванали с последните приготовления, проверяваха дали конете им са добре оседлани, стягаха ремъците, решеха гривите и накрая, когато се убедиха, че всичко е наред, възседнаха жребците си. Андре им помагаше, като не преставаше да следи животните с експертно око и с леко безпокойство. Застанала на прага към кухнята, Наис гледаше тревожно. Старият Гибо се намираше под свода, беше отворил външната врата и стоеше до едното от двете тежки правоъгълни крила.
Тримата мъже бяха вече напълно готови за път и отправиха поздрав към Анес. Ла Фарг кимна, Ленкур размаха ръка, а Марсиак ѝ намигна. След това потеглиха и дворът се изпълни с тропота на копитата по равните павета. По улица „Сен Гийом“ срещнаха Балардийо, който с учудване ги видя да преминават покрай него като стрели, и побърза да се прибере. Куцайки с дървения си крак, Гибо вече затваряше вратата.
Балардийо отиде при Анес в оръжейната зала. Облечена както обикновено в костюм за езда, стегната в ален корсет, младата баронеса Дьо Водрьой си слагаше ръкавиците за фехтовка.
— Какво става? — запита Балардийо. — Току-що видях капитана и другите да…
— Заминаха.
— Закъде бързаха толкова?
С ръце на кръста, Анес започна да прави различни упражнения за увеличаване гъвкавостта на краката.
— Кардиналът се съгласи Ла Фарг да се срещне с Ганиер — обясни тя. — Проблемът е, че Ганиер, строго охраняван, е на път за замък близо до Оксер, където ще бъде предаден на представител на папата.
— Предаден ли?
— Ако предпочиташ, връчен. Може би разменен. Или продаден. Но не ме питай защо Рим толкова много държи на Ганиер.
Анес разсече въздуха с рапирата си и доволна от себе си, направи няколко ловки движения.
— Ние защо не пътуваме с тях? — начумери се Балардийо.
— Защото Ла Фарг няма нужда от нас. А също така, защото имам работа в Париж…
Изведнъж старият войник забеляза какво острие размахваше Анес.
— О! — възкликна той. — Но това е твоята рапира!
— Не можеш да я сбъркаш! — рече младата жена и отправи към него поздрав като пред дуел.
За да докаже словата си, тя измъкна камата, пъхната в ножницата на любимото ѝ оръжие.