![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Крайният резултат беше ясен.
— Значи всички отиват зад решетките, с изключение на Ашби — промърмори Малоун.
— Цената трябва бъде платена. Без него нямаше да знаем какво става.
Той отново насочи поглед към един от гоблените. Младата дама в компанията на еднорога и лъва посягаше към чиния със сладкиши. Малък папагал стоеше срещу нея, стиснал друга чиния в ноктите си.
— Имаш ли представа за какво е цялата бъркотия? — попита той.
— Да. Напоследък нашите хора узнаха, че Торвалдсен е пуснал опашка след Ашби и дори подслушва имението му. Това стана възможно само защото Ашби е свалил гарда. Той е сигурен, че с нас всичко е наред, а също и с Елиза Ларок. Няма представа, че Торвалдсен го наблюдава. Но президентът настоява датчанинът да бъде изваден от играта.
— Снощи Хенрик ликвидира двама души. Единият е бил замесен в убийството на Кай.
— Не го обвинявам и няма да се намеся — тръсна глава Стефани. — Но ще го сторя в момента, в който Ашби бъде застрашен.
— Какво планира Парижкият клуб? — пожела да узнае той.
— Там е работата, че Ашби все още не ни е дал информация по този въпрос. Само ни предупреди, че скоро ще се случи нещо. В рамките на няколко дни. Предполагам, че с поведението си цели да увеличи цената си.
— А кои са двамата, които бяха застреляни тук, в музея?
— Сътрудници на Елиза Ларок. Реагираха твърде нервно на виковете на жената, която ги държеше под око. Онази със синята рокля.
— Французите сигурно са бесни.
— Да, положението е сериозно.
— Вината не е моя.
— Вече месец музеят е под наблюдението на Сикрет Сървис. — Тя замълча за момент и добави: — Без никакъв проблем.
— Проблемът беше създаден от онова момиче със синята рокля.
— По време на полета научих, че Елиза Ларок следи отблизо уебсайта „Грийдуоч“. Предполагам, че има връзка с двамата, които са следили вашия човек Фодрел.
— Къде е Сам?
— Прибраха го. Заповядах това да стане в обсега на охранителните камери.
— Полицията?
— Не, момичето със синята рокля — поклати глава тя.
— Не мислиш ли, че би трябвало да му помогнеш?
— Това не е проблем.
Малоун я познаваше добре. Дълги години бяха работили заедно. Той беше един от първоначално назначените дванайсет агенти юристи в „Магелан“, избран лично от Стефани. Ето защо следващият въпрос беше лесен.
— Ти знаеш всичко за нея, нали?
— Не съвсем. Нямах представа какво се готви да направи, но съм дяволски доволна, че го направи.
32
Поведоха Сам надолу по стълбата — същата, която беше използвал, за да стигне до последния етаж на музея. Джими Фодрел ги чакаше на партера. Жената отключи желязната порта, препречваща пътя им под солидна каменна арка.
Той беше малко изнервен от пистолета. Никога не го бяха държали на мушка по този директен и заплашителен начин, и то от толкова близко разстояние. Но вътре в себе си усещаше, че не е в опасност, а дори обратното — върви по верния път. Реши да го следва докрай, защото искаше да бъде оперативен агент. Дръж се като такъв, импровизирай, рече си той. Така би постъпил Малоун.
Фодрел заключи портата зад тях. Озоваха се между тухлени стени, издигащи са на двайсетина метра височина. Няколко прозорчета близо до покрива излъчваха слаба светлина. Беше мрачно и студено като в тъмница. Край една от стените беше издигнато скеле за ремонтни работи.
— Свободен си — обади се жената. — Но аз бих предпочела да останеш.
— Коя си ти?
— Меган Морисън, собственичка на сайта „Грийдуоч“.
— Той не е ли негов? — изненадано попита Сам, сочейки към Фодрел.
— Не — поклати глава жената. — Мой си е.
— Тогава какво прави той тук?
Тя се замисли, очевидно преценявайки какво да сподели.
— Исках да разбереш, че не съм луда. Че наистина има хора, които ме преследват. Наблюдават ме от няколко седмици. Майкъл ми помага за сайта. Аз го кръстих „Фодрел“ и го използвах като примамка.
— Значи ти умишлено ни доведе тук, така ли? — обърна се Сам към човека, наречен Майкъл.
— Не беше особено трудно, нали?
Наистина не беше.
— Аз работя в музея — уточни жената. — Зарадвах се на имейла, в който изрази желание да се видим. Двамата мъже, които бяха застреляни горе, следят Майкъл от няколко седмици. Ако ти го бях казала директно, нямаше да повярваш. Затова реших да ти го покажа. Има и други хора, които почти всеки ден идват да ме проверяват. Сигурни са, че не забелязвам нищо.