Искрено ваш Шурик [bg]

Впрочем Шурик имаше твърде много различни занимания и задължения, за да се потапя в тъгата. Отново наближаваше сесия. Но той се тревожеше само за един изпит — по история на КПСС. Това беше чепат и тежък предмет, навяващ инфернална скука. Едно допълнително обстоятелство усилваше тревогата. През целия семестър Шурик се бе насилил да присъства само на три лекции, а преподавателят придаваше голямо значение на прилежното присъствие и преди да започне изпита на всеки, дълго изучаваше дневника. Шурик може би щеше да ходи на тези ужасни лекции, но по разписание те се падаха през вторите два часа в понеделник, а той обикновено бягаше след първите два — английска литература. Преподаваше я любимата приятелка на Елизавета Ивановна Ана Мефодиевна, бабичка с антибританска външност, нещо средно между Коробочка Пулхерия Ивановна8, англофилка и англоманка, която Шурик познаваше едва ли не от рождение тъй, както и нейните неставащи за ядене кексове и пудинги, които тя правеше по рецепти от старата английска готварска книга „Cooking by gas“9 — Шурик помнеше и нея още от детските си години.

Тогава хукваше при Матилда. Може би си беше изработил такъв условен рефлекс за този ден от седмицата: рядко се случваше в понеделник да не отиде на „Масловка“. Прескачаше до „Елисеевски“, едва ли не единствения магазин, работещ до късно, и купуваше два килограма дребна треска за котките. Именно тази треска беше нарочена за наистина необходим на Матилда продукт, всичко останало беше нещо като гарнитура към основното ястие…

После се разбързваше за вкъщи. Понеже никога не забравяше за ужасния случай, когато при майка му бе дошла Бърза помощ, а той се бе отдавал на наслади под одеялото на Матилда, сега Шурик изхвърчаше от дома й точно в един часа, сякаш гонеше последния влак на метрото, и в един и петнайсет, претичал по железопътния мост, тихичко отключваше вратата, за да не събуди майка си, ако тя спеше. Матилда — трябва да й се признае — дори го припираше, тъй като уважаваше семейната етика.