Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Разумът й е наред, сир, но е преуморена и, мисля, доста смутена.
Мери не смееше да повдигне очи от пода. По бузите й се плъзнаха няколко сълзи.
— Вярвам на преценката ти, защото никога не си грешил досега. Отведи я. Прати я в стаята, където ще живее заедно с няколко временно пребиваващи дами. Трябва да поговорим. Имаме много за обсъждане, след като толкова години не сме се виждали.
Стивън се поклони, стиснал здраво ръката на Мери.
— Сир.
Излязоха навън. Мери едва съзнаваше, че прекосяват залата и излизат на двора. Ходеше като малоумна, както я нарекоха преди малко. Почти се задави от чистия въздух.
Стивън разговаряше тихо с един въоръжен мъж. Мери започна да идва на себе си. Не протестира, когато Стивън пак я хвана за ръка. Не му обърна внимание, когато той я изгледа изпитателно. Минаха покрай войника на горния етаж.
— Госпожице?
Тя стисна зъби и не каза нищо. Почти не дишаше.
Стивън също замълча. Стражът им обяви бодро, че това е нейната стая и отвори широко вратата. Мери отблъсна Стивън, който я пусна, и влезе вътре. Той я последва, както тя и предполагаше. След това стражът си отиде.
Най-накрая останаха сами.
— Мери — поде Стивън.
Мери изкрещя. Докато пищеше от гняв и мъка, вдигна ръка и го удари с всичка сила по лицето. Шумът от плясъка отекна високо в стаята.
— Махай се! — изкрещя Мери. — Веднага се махай от мен!
12
За миг Стивън остана неподвижен.
Мери също.
Звукът от шамара като че ли увисна в пространството.
Гневът се сля с нежеланието му да повярва на това, което стана.
— Мери — изрече строго Стивън. Пристъпи към нея.
— Не! — извика тя и вдигна ръце, готова да го отблъсне. И заплака неудържимо.
Той спря. Усети, че е нервна още при влизането им в двора на краля. Видя как неспокойствието й нарасна. Горчиво съжаляваше, че му се наложи да се държи така пред краля, но нямаше избор, знаейки характера на Руфъс. Не я обвиняваше, че го удари.
— Мери, трябва да ти обясня защо се държах така пред краля.
— Не! — Тя се отдръпна назад, докато краката й се блъснаха в едно от трите легла в стаята. Мигновено отскочи и се притисна към стената. Там се намираше възможно най-далеч от него.
— Мери — каза Стивън и си заповяда да запази спокойствие и да й говори като на болен или умопомрачен. — Не биваше да позволявам на краля да разбере колко се радвам, че двамата с теб ще се оженим скоро. Повярвай ми. По-късно ще ти обясня всичко по-подробно. След като се примириш с брака ни и ми станеш вярна.
— Никога няма да се примиря, никога няма да ти бъда вярна!
Стивън трепна.
— Да знаеш как те мразя! — извика Мери и изхлипа още веднъж. — Мили боже, нима наистина ще се омъжа за теб!
Стивън се стресна и се запита дали тя не е полудяла.
— Разбира се, че ще се омъжиш. Това вече е решено.
Тя изстена.
Стивън се почувства безпомощен. Изобщо не я разбираше.
— Не си на себе си. След като се успокоиш…
Безумният й смях го прекъсна. Сълзи обляха лицето й.
— Разбира се, че не съм на себе си! Обвиняваш ли ме, норманино? На теб би ли ти харесало да бъдеш затворник?
Той стоеше неподвижно. Лицето му беше безизразно, само челюстта му беше стисната. Настъпи продължителна тишина. Очите му станаха черни като катран, а тя ридаеше почти беззвучно.
— Ти не си затворничка, госпожице — изрече той най-накрая. Гласът му беше доста рязък. — Ти си ми годеница, скоро ще ми станеш жена.
Тя закри лицето си с ръце. Раменете й потрепериха. Сега риданията й се чуваха ясно.
Явно мисълта за женитбата беше причина за истерията й. Само не разбираше защо тя получи тази криза именно сега, а не по-рано. Досети се, че думите, с които я унизи пред краля, са предизвикали гневния й изблик. Загриза го чувство за вина. Почувства се виновен не заради изблика й, а тъй като й беше наложил насила този брак. Невъзможно бе да отрече това. По какво се различаваше от Уилям Руфъс?
Кралят беше ужасен, както винаги. Напомни си, че Руфъс не му предложи положение в обществото, власт или брак. Руфъс пожела да се възползва от него, да го насили. Обаче приликите между тях двамата наистина го плашеха.
Обаче и той беше безпомощен. Беше пленник на своята страст и амбиции. Нямаше как да я пусне на свобода, нямаше да го направи.
— Не си затворничка — повтори той, но дали, за да убеди нея, или себе си? Не смееше да си отговори на този въпрос. — Ще ми станеш жена! Всичко мое ще стане и твое.
Тя отпусна ръцете си. Лицето й блестеше от сълзите. Очите й гледаха сърдито.
— Не желая нищо от теб!
Вбеси го типично по женски.