![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Денис и Арт работеха вече седмица над прибора. Някои от детайлите им отнемаха цял ден, докато бъдат изработени, а баронът вече показваше явни признаци на нетърпение.
Какво ще прави, когато дестилационната бъде готова? Ще покаже на барона как се кове желязо? Ще запознае майсторите му с тайната на колелото? Денис пазеше някои от тези „субстанции“ в резерва — в случай, че Кремер реши да се отрече от обещаното. Баронът бе заявил, че срещу помощта му ще го обсипе с богатства и ще му окаже всякакво съдействие при поправката на неговата „метална къща“. Нищо чудно дотогава да промени намеренията си.
Денис все още се колебаеше как да постъпи. Нямаше две мнения, че Кремер е безскрупулен сноб, но освен това умееше да постига целта си, макар и по користен път. Доколкото си спомняше земната история, не всички герои от легендите в живота са били светци. Кремер не беше тиранин, но и още не беше създал своя империя.
Като че ли най-примамлива е идеята да стане неговият Мерлин. Денис вероятно би могъл да му осигури така желаното военно превъзходство — и по такъв начин да се превърне в неговата дясна ръка.
Най-малкото това ще му даде свобода на действие, възможност да поправи зеватрона и да се завърне у дома.
Но откъде тази необяснима неприязън към Кремер?
Лесно можеше да се сети поне за един човек, който няма да одобри идеята му. След онази вечер срещна няколко пъти принцесата — и двамата ескортирани от пазачите си. Всеки път тя му кимаше хладно и се отдалечаваше, развявайки полите на пелерината си, сякаш е зърнала досадно насекомо.
Денис започна да осъзнава защо заключенията на Хоск могат да се сторят най-малкото неприятни за някой, израснал в този свят. Ядосваше се, че е останал неразбран и го болеше, задето постъпват несправедливо с него.
Но не можеше да направи нищо. Кремер държеше принцесата в полезрението на Денис, но не позволяваше да разговарят насаме. Не можеше да си позволи да изгуби уважението на барона, само за да се издигне отново в очите й. Щеше да е твърде късогледо.
Всичко това го объркваше.
Двамата с Арт строяха дестилационната инсталация в един широк двор, недалеч от затвора, от който бяха избягали само преди няколко седмици. Всъщност дворът бе оборудван като полигон за тренировка на гренадирите на барона. Близо до външната ограда от заострени колове дружинниците подкарваха с викове новосформираните части от града и съседните селца, практикувайки едновременно закривените пики и техните неопитни носачи.
Близо до замъка гренадири в ярки униформи използваха своите бойни секири и алебарди като разфасоваха с тях грамадните късове месо, окачени на закривени куки. Бляскавите им остриета се справяха с еднаква лекота както с месото, така и с кокалите. Прислужници събираха чевръсто късовете и го отнасяха в кухнята за готвене.
Дори двамата войници, назначени да пазят Денис и Арт, не си губеха времето. Те се сменяха да си нанасят леки удари с притъпен нож по кожените ризници, за да ги подобряват.
А в небето въздушните съгледвачи на барона изпълняваха сложни фигури. Денис ги наблюдаваше как пикират и атакуват с часове въображаеми цели, повратливи и умели, като запалени земни делтапланеристи. Освен това тренираха и хвърляне на къси, заострени копия по наземни цели.
Никой в Койлия не владееше тайната на планерите. Разказваха, че Кремер я е открил, докато се забавлявал с любимото си хвърчило. Едно от управляващите въжета внезапно се скъсало и било подхванато от силно възходящо течение. Голямото хвърчило издигнало барона на няколко метра — напълно достатъчни, за да осъзнае каква невероятна сила се крие в това изобретение, стига да бъде практикувано в необходимата насока. Макар и понатъртен след премеждието той незабавно разпоредил да се направи по-голямо хвърчило.
След още седемнайсет убити и тежко пострадали „доброволци“ баронът вече разполагал със своята флотилия от едноместни, двуместни и четириместни планери. С всеки изминат ден хората му ставали все по-добри, също както и планерите. И въпреки че не успял да изобрети нищо друго толкова впечатляващо, славата му на първооткривател се понесла из цяла Койлия.
Денис гледаше замислено планерите. Специална стража охраняваше бдително хангарите, където ги прибираха, както и стартовата кула. Но най-голямата им защита бе, че единствените обучени пилоти на планетата живеят в замъка. Дори друг барон да открадне някой планер, той няма да е в състояние да го практикува преди машината да деградира до купчина от пръчки и хартия.