Златото на Аляска

— Напред! — изкрещя Бени. — Някой е нападнат!

Двамата ловци се затичаха и изкачиха стръмния склон. Теренът бе неравен, осеян с дупки, коренища и храсти, но двамата смели мъже бързо напредваха и ловко прескачаха препятствията. Изведнъж на върха на една скала видяха очертанията на гигантски силует. Огромна мечка се мъчеше да се изкатери по склона. Изправена на задните си лапи, изглеждаше по-дълга от два метра и половина. Явно бе раздразнена. Сивкавата й козина бе настръхнала, очите й искряха като два горящи въглена, а от гърлото й излизаше глухо ръмжене.

— Гризли!… — възкликна Бени и спря.

Мечката, която имаше извънредно остър слух, чу човешкия глас и веднага се обърна. Тя видя двамата ловци и със страшен скок се хвърли от скалата. Изправи се на задните си лапи и със скорост, невероятна за тежкото й тяло, се спусна насреща им. Това животно всяваше страх. Предните му лапи се движеха в празното пространство, виждаха се ужасните нокти, а устата, широка като на тигър, бе покрита с кървава пяна.

— Внимание Армандо! — изкрещя Бени. — Стреляйте след мен!

Бени бързо посочи пушката, прицели се за част от секундата и изстреля един куршум. Мечката го посрещна с открити гърди. Веднага отстъпи назад като скърцаше със зъби и ревеше от болка и яд, но не падна, а продължи да тича, за да се хвърли върху дръзкия ловец Армандо стреля на свой ред като се целеше в главата. И втората рана не беше достатъчна за този гигант. Двамата ловци нямаха време да заредят отново, а мечката бе само на пет крачки.

— Бягайте! — извика Бени.

Те побягнаха през глава надолу по склона и търсеха подходящо място да се скрият, за да напълнят отново пушките. Мечката, освирепяла от болка, се спусна след тях, като оставяше кървави следи, а със страховития си рев огласяваше долината. След петнадесет крачки канадецът се обърна и се прицели.

— Ето ти!… — извика той.

След този гърмеж последва още един — четвърти. Този път мечката падна и размаха лапи. С револвер в ръка, Вени приближи до нея. Мислеше че е смъртно ранена.

Изведнъж гризли се изправи светкавично и с едната си лапа сграбчи непредпазливия мъж, като се мъчеше да го притисне до себе си и да счупи костите му в силната си прегръдка Армандо изкрещя от ужас и смело се хвърли на помощ на другаря си. Канадецът не изгуби самообладание. Вместо да окаже съпротива на животното, чиито нокти се впиха между колана и патрондаша той се остави да бъде повлечен. Щом се усети върху косматите гърди на чудовището, допря револвера в тях и изстреля един подир друг шестте куршума. Мечката надупчена като решето, отпусна лапи и изрева страхотно за последен път. Воят отекна продължително. После падна тежко назад.

— Мъртва? — попита Армандо, като стискаше ловджийския си нож.

— Дяволът отнесе душата й — отговори канадецът, бършейки студената пот от челото си.

— По дяволите!… Мислех, че си отивам от този свят!