Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Нападателят носеше и шлем, но успя да види очите му. Златни! Никога нямаше да ги забрави! Сега те я съзерцаваха с предупредителен блясък. Излъчваха невероятна мощ. И страст.
В следващия миг китката й бе освободена. Мъжът вдигна ръка, за да си свали шлема. Гъстите червеникави коси, мокри от пот, се разпиляха около лицето. Лице с бронзов загар, сурово и красиво. Около очите вече се забелязваха дребни бръчици. Пълните устни бяха стиснати и образуваха мрачна линия. Даниел усети, че започва да трепери — от погледа, от докосването.
— Маклаклън!
— Точно така, миледи! — Гласът му бе дълбок и груб. — Кога се сети за името ми — преди или след като опита да ми прережеш гърлото?
Дланта й политна инстинктивно към бузата му, но той я хвана, преди да успее да го удари, и сплете пръстите си с нейните.
— Как смееш? — извика графинята с треперещ глас. — Можеше да се обадиш, да изречеш името ми… или своето име…
Не довърши мисълта си. Опитваше се да си поеме въздух. Боже мили, сърцето й продължаваше бясно да препуска.
— Аз извиках името ти — увери я Ейдриън.
Тя поклати глава. Не беше чула нищо. Боже милостиви, от колко време само не го беше виждала! Някога го бе чувствала като свой неприятел. Той обаче вече не беше противника, с когото бе готова да се бие, а някакъв силен непознат. И знаеше, че не може да очаква от него милост, ако я смята за виновна.
Присви очи.
— Ако си извикал името ми, то аз не съм го чула. Бях уплашена до смърт. Не съм очаквала да те видя. Как се озова тук? Атакуваха ни бунтовници. Знам, че…
— Ние яздехме след тях, миледи! — Все така не отделяше очите си от лицето й.
Те излъчваха топлина. Изучаваше я, сякаш бе някакво ново оръжие, или картина, или гоблен.
И тогава Даниел си даде сметка, че макар лицето му сега да бе по-слабо и изопнато, той не се бе променил много от последната им среща. За разлика от нея самата.
Усети, че затреперва отново.
— Но в гората имаше някой друг…
— Един мъж те причакваше. Аз го разубедих.
— Дейлин? Симон? Останалите?
— Един е със счупена ръка, има няколко дребни наранявания, но всички са живи. Петима от бунтовниците са убити, останалите се разбягаха.
Графинята си отдъхна.
— Значи си пристигнал в най-подходящия момент, милорд.
— Не, миледи, пристигнах заради опасността, която заплашва английските владения тук. И която ти също би трябвало да си забелязала!
Обзе я гняв. Дори забрави, че лежи под него.
— Да не мислиш, че можеш да дойдеш тук и да започнеш да даваш нареждания! През всичките тези години бе напълно забравил за Авил и аз се справях изключително добре.
— До днес.
— Не беше чак толкова зле!
— Ти си проснатата по гръб, миледи.
— В такъв случай може би ще бъдеш така добър да ме пуснеш да стана?
Ейдриън замълча и тя чу как скръцна със зъби. Но все пак се изправи и й подаде ръка. Едва сега видя, че косата й е разчорлена и в нея са заплетени трески и трева. Богатите й обрамчени с кожа дрехи бяха разкъсани. Успя само да ги приглади с длани, за да възвърне цялото си достолепие.
— Все още съм смаяна, милорд. След всичкото това време да дойдеш точно днес! Не е възможно да си знаел, че ще се нуждая от помощ именно в този момент!
— Миледи, това наистина бе проява на Божията промисъл — отвърна той, все така без да отделя погледа си от нея.
Усети огъня на тези очи и внимателната преценка, на която я подлагаха. Почувства как въпреки волята й бузите й пламват. Топлина заля цялото й тяло.
— В такъв случай…
— Уви, миледи, дойдох да поема в свои ръце ръководството.
— На какво? — осведоми се предпазливо Даниел и присви очи.
Беше управлявала имението си много добре. Или поне така си бе мислила!
— На теб. И на Авил, разбира се.
— Но кралят трябва да е видял, че аз…
— Кралят ме изпрати.
Вбесена и обидена, тя отговори, без да помисли:
— Може би друг крал ще те върне!
Груби и глупави слова! Веднага й се прииска да си ги вземе обратно. Запита се къде й бе отишъл умът и как така този мъж бе успял да я лиши от него само за секунди.
Той повдигна вежди и изви леко устни.
— Не исках да кажа това — заяви тя, без да отделя погледа си от неговия.
— Може би — промълви Маклаклън. — А може би е дошло време да започнеш да се държиш по-внимателно, миледи. И може би аз самият сгреших, като ти разреших да дойдеш тук.
— Не съм направила нищо лошо!
Младият рицар продължи, сякаш не я е чул.
— Може би наистина пристигнах точно навреме.
— Може би… Може би не си желан тук!
— Да, но може би, миледи, ще промениш мнението си след тази нощ.
— Какво трябва да стане тази нощ? — попита предпазливо Даниел.